разни размисли

[19:09:26] VeSSкo каза: каквото и да правиш накрая ще имаш еднаква съдба като всички други, с разликата, че някои хора успяват да направят така, че името им да се помни от много хора за определено време
[19:10:15] e/\c каза: мислиш ли че аз съм от хората с такава съдба

Отговорът му в действителност няма значение за мен. Напълно достатъчно ми е хората, който обичам, да пазят частица от мен в сърцето и ума си. Тогава ще съм живяла пълноценно и истински.
И макар че светът няма да получи от мен лека против рака, а и не съм сигурна, че бих могла да допринеса някакси за световния мир, все пак животът ми не би бил напразен.
Силно се надявам това само, което оставя зад себе си да конпенсира консуматорските си нужди – а.к.а храната, водата, въздуха, който дишам и труда на хората от обслужващата сфера.
Аз не съм нещо повече или по-различно от всички останали милиарди хора на тази планета. Осъзнавам го. Колкото и да съм мила, хубава, умна, забавна, винаги ще има някой който е по- от мен, но и някой от който аз съм по-. Нямам проблем с това.

Не се стремя към велики дела. Една моя мисъл, един жест, една подарена усмивка.. Ако съм успяла да повлияя на някого с това – значи не просто съм съществувала и консумирала.

Живяла съм.