сряда, 10 септември 2008 г.

a confession

... защото разбираш обичта както аз.

знаеш ли колко искам с теб да... ходя на кино и за риба, да се разхождам, да слушам музика, да се шегувам и да върша глупости. и всичко с теб е забавно, а сексът не е приоритет.

защото като мен си реалист - опитал от големите удоволствия, но ценящ малките неща.
традиционалист - верен на нормите, но и на себе си..
ничий - неподвластен на думи, време и пространство; всичко е за мига и животът е днес..

защото можеш да четеш мислите ми, усмихваш се точно преди да се пошегувам, а когато ме хванеш за ръка, вече зная къде ще ме заведеш..

защото олицетворяваш всичко, което аз не съм и съм, бих искала и бих могла да бъда..

защото ти си моя дъждобран в лошото време и извора в пустинята, когато ожаднея.

за всичко ще ме разбереш, но най-вече за това, коeто трябва да направя.

oh, how I want to be with you ...

only you can make me feel ..

only you [!]

събота, 6 септември 2008 г.

За любовта като придобит дефект от 1ва необходимост

Няма по-експлоатирана тема от любовта. Факт. Може би в съвремието я конкурира само и единствено футболът, но и той (исторически погледнато) има още много бира да изпие.

Любовната теория е винаги свежа (евъргрийнеста чак), защото постоянно се допълва с нови хипотези, чието доказване е все предстоящо и никога настоящо a.k.a въпросът поражда в/у отговор – поредния въпрос.. Едно обаче е теоризирано – няма крива и права любов. Или е любов, или не е. Т.е. няма тън-мън.

Дотук добре (както казал един, когато стигнал десетия етаж, падайки от небостъргач). Ами сега?


Как да я разпознаем веднага: е ли, не е ли? И това си има отговор: няма как, освен ако не приложим ненаучни методи, защото.. Любовта е доказана лудост, така че рационализма и логическата импликация
само се пречкат. За изследване биохимията на мозъка в периода на романтичната любов били наградени (обаче с антинобел, защото не върви някак си да е Нобелова награда, бидейки толкова фраш с компромати) химиците от университета в Пиза, тъй като са доказали, че химическите процеси на мозъка в периода на романтичната любов са сходни с процесите в мозъка на шизофреника. Край на цитата.


[ Прекъсване за реклама: посетете кинофестивала „Любовта е лудост” от 06 септември до 10 октомври тази година . Часовете и мястото са известни.]

Ха, и таз добра! И не стига това, ами и Иван Вазов
се изказал (къде на място, къде не): “На Любовта трябва да се наложи карантина, както на холерата и чумата, от които Тя прави по-големи опустушения…“ Къде къде по-добър тон е запазил Френсис Бейкън,изказвайки мнението,че „Невъзможно е да обичаш и да бъдеш разумен“.Но същината на проблематиката е все една и съща а.к.а love equals craziness..







Ето, вече имаме два сигурни отговора. Следователно губим интерес към тях и продължаваме смело по трета точка: че любовта е сляпа. Тази теза е подкрепена с най-много доказателства, но тук, неизвестно защо, изследователите продължават да копаят. И колкото повече копаят, по-непрогледно става. Странното е, че на този неадекватен процес мнозина му казват творчество и нещо повече – любовно творчество.

Но да оставим Тъмна Индия на индиЯнците и да погледнем, разбира се, понаучномУ на въпроса за продължителността. Най-дългата мерна единица за романтична любов /според учените/ е 4 години. Любовта по останалите параграфи продължава още известно време. Но колко точно - това не ми е известно. Трябва да поживеем, за да видим. Или чуем. Или прочетем по вестниците. Или ни го покажат по телевизията. Казва ли ти някой? Пък и смееш ли да питаш, не дай си Боже се опитлаем още повече и излизане – йок.

Търпение му е майката. По-нетърпеливите да си го изчислят. Може да се окаже доживотно.. Лошо няма! :)

За себе си ще изведа 3 извода ( не без помощ на великите умове):
1. "Любовта е толкова голяма сила, че може да бъде надмината само от летенето." - Сервантес

2. “Не искам просто да живея - искам първо да обичам, а между другото - да живея. “ Зелда Фицджералд

3. Ако нещо е хармонично и завършено, като инертният газ и шоколада, то си е самодостатъчно ..

… и си е чист разход на време, енергия и интелект да го доказваме отново и отново.. А ако все пак трябва да обясня защо го обичам, “ единствения възможен отговор е, защото той е той, а аз съм аз” / Мишел дьо Монтен
/ [!]



дЪ enD

P.S.: Дано да се научим да “боравим” с любовта по-добре отколкото с ЛПС, за да предотвратим неизменните психо-природни катастрофи и да не се стига до наложителна изолация.. ;)

петък, 5 септември 2008 г.



Живеем в материално време...

В материален свят, подчинен на метериални закони, закърмени сме с материални правила...

Стремим се към материални неща...

Ставаме все по-меркантилни, мислим на дребно, живеем ден за ден...

Много от нас правят неща, които мразят с цялата си същност, за да се зариват с вещи, от които не се нито пък ще се нуждаят...

Но все пак всеки сам прави избор как да живее живота си и никой няма правото да съди другия...

И именно затова хората, които допускаме до себе си, трябва да са истински, не кухи самоличности, обграждащи ни с внимание на база на това какво караме или наричаме дом, какво притежаваме и/или кого познаваме...

Всъщност няма значение какъв е светът или времето, силата винаги е в нас, хората, не в системата, която ни обединява и направлява...





Sooo ... Ke2p it real ;)

вторник, 2 септември 2008 г.

13 wishes ..

Понеже (в най-лошия случай ;] ) аз ще съм единственият човек, с когото ще съм свързан цял живот, искам ... :

1. да се будя с усмивка;

2. да съумея да съхраня детето в себе си;

3. да се грижа за себе си;

4. да се грижа и за другите;

5. да приемам хората такива, каквито са

6. да прощавам на себе си, за да мога и на другите

7. да се критикувам толкова kолкото се поощрявам;

8.винаги да помагам на всеки ( в това число и на самата себе си) с каквото мога;

9. да не изневерявам на принципите си EVER;

10. да реализирам мечтите си, следвам целите си и слушам колкото сърцето, толкова и сивите си клетъчни структури ;

11. да бъда своят най-добър приятел;

12. да се обичам такава, каквато съм;

13. да се радвам на всеки миг ТУК и СЕГА [!]