понеделник, 29 юни 2009 г.

revelation

These wounds won't seem to heal ..
This pain is just too real ..
There's just too much that time cannot erase ..

:(

неделя, 21 юни 2009 г.

just 4 ur info

Хммм …
Никога не съм твърдяла, че съм постоянна.. / и за моя радост - не съм! Не че имам проблем с това, но .. / .. случва ми се да наруша обещание, често си сменям настроенията или забравям по нещо важно и винаги се шегувам със сериозните теми. Рядко разсъждавам разумно, понякога и доста прекалявам с (…), но никога не поставям етикети ( извън службата, нали xD.. ) Някои ще кажат, че в това ми е чарът. Хъх, може би. Но в интерес на истината, ако има нещо,което да ми пасва както nike capri si.. нещо, в което да съм наистина добра без каквито и да било усилия.. то това е да бъда до теб.

Предполагам и затова не е изненада, че единственият случай, когато бях и съм абсолютно,безпрецедентно, тотално, почти религиозно сигурна в нещо изобщо, .. то това си ти. Без съмнение, без страх.

Не наркотик, .. а въздуха, слънцето.

И в крайна сметка - независимо от думи, чувства и хора -
аз знам без кого не мога да живея!

_____________________

Be calm, only by a calm consideration of our existence
can we achieve our purpose to live together -
Be calm - love me - today - yesterday -
what tearful longings for you -
you - you - my life - my all - farewell.
Oh continue to love me - never misjudge
the most faithful heart of your beloved.
ever thine.. ever mine.. ever ours!

/part of Ludwig van Beethoven –
The Third Letter to his “Immortal Beloved”

сряда, 17 юни 2009 г.

извадено от архивите ..

дата - n/a
година - n/a

..... По целия път се опитвах да се контролирам. Усилието изглеждаше обречено още от началото, но не се отказах. Само няколко секунди, казах си. Просто време за няколко извинения, или няколко лъжи и тогава можех да се срутя отново. Трябваше да бъда в състояние да направя това. Объркано заблъсках главата си, търсейки отчаяно запаси на
сила. Имаше достатъчно само, за да успокоя риданията – да ги задържа на заден план, но не и да ги прекратя. Сълзите не се забавиха. Изглежда не можех да намеря никакъв предлог, който да накара плана ми да проработи. А трябваше ....

сряда, 10 юни 2009 г.

is or isn't

Is the glas half full or half empty?



27 : 3 = 7

17 + 4 = 21

2 x 8 = 16

15 : 5 = 2

19 – 8 = 11


?!?




___________________


“Whether you think you CAN or think you CAN’T,

you are right!” / Henry Ford /

четвъртък, 4 юни 2009 г.

паралели

// "I never thought that I'd do something like that..
When I saw you 2 - it hit me like a heart attack, oh no.. "

I replay over and over again ..

Тъмно е. И студено, много студено.
Препъвам се по съвършено гладка права.
Тотална липса на каква да е координация в тялото ми,
дори понякога забравям физичния процес на дишането,
но вървя..
Вървя към точка, копче, мисъл и/или действие -
неизвестната, откъдето започна всичко.

Отново, и отново, и отново..

" .. 'cause it's all in my head..
I think about it over and over again .. "

Още мрак.
И една илюзия - съвършенство и лъжа, едновременно.
Представи си, че ти липсвам.. / поня мъничко?! .. /
Представи си, че ми липсваш.. И какво?!

Добре тогава.. Представи си, че знам какво искам.
Поне веднъж.

Не смятам, че съм способна да се справя
с всичките въпросителни - толкова много;
с желанията си - толкова противоречиви;
със силите си - с толкова различна амплитуда ..

Аз съм хаос под прикритие.
Прикритието на илюзията.

Но .. Заслужава ли си да бъда лицемерна със себе си?
________________________

P.S.: Over and over again.. and again.. 'till when?!