Хакуна Матата

70 минс до края на нощната смяна. 31 юли. Слънце, спокойствие, радост. И ако това не е щастието. Как да не се усмихнеш, а ако е в компанията на тези двамцата и да запееш...

"Хакуна Мататаа.. Колко мъдър съвет! Хакуна Мататааа.. Май звучи добре! Живей спокойно, гледай само напред. Най-върховната стратегия. Хакуна мататааа.."

Не мога да си обясня еуфорията си тази сутрин. Но не се и опитвам. Харесва ми. Харесва ми така както е. Тук и сега. Липсват ми семейството ми, лудмицата на сл, приятелите ми. Неоспорим факт. И въпреки това..

Хакуна Мататаа :)

[Welcome to the real world]

Es ist Zeit was hier zu a:ndern..
Die Realita:t ist die Zukunft der Leute von gestern..
Das kann nicht mehr weitergehen,
ich hoff' nichts schlimmer zu geshehen!
Die Welt ist am Ende, dreht sich im Kreis,
wir sind krank, lieben Appartement und Preis
mehr als Tiere und Menschen, ich weiss..
Die Blicke sind leer, man hat keine Chance
etwas zu machen, es ist wie in Trance..
Es ist immer noch grau,
immer noch derselbe Traum..
Die Leute haben weder Grips, noch Courage,
aber im unterschied dazu - Garage.
Und anstatt Professeur
werden sie einfach Chouffeur..
Infollgedessen auf unseren Chousses
sterben viele mit Porschees..
Ich sehe ein blutendes Meer,
dies vertraurigt mich sehr!
Man muss zum Handeln entscheiden,
ohne die Verantwortung zu vermeiden.
das gilt als Engagement zu sich selbst...
das Leben ist wie Wahl zwischen AIDs und Krebs..
Deswegen steht nicht im Restaurant,
nimm Ru:cksicht auf Nachbar, Causin, Verwandt..

Lass uns ensemble die Ha:nde greifen und zeigen wie es sein kann!

by me

R.I.P. Nick 23.06.07

And I won't forget you my friend.. What happened..
You'll be always in my heart..
I miss YOU, Nick :(

"мир, а не гняв..
чест,а не омраза..
сила,а не страх"



В гроб студен лежиш, сломен
от черната стихия, победен ...
Но - не! Душата ти е вечно жива!
Душа - истинска, красива.
Тя още стопля наш'те дни,
смехът в ушите ни звъни
и макар че веч не си сред нас,
усещаме те всеки ден и час,
ръката ти грижовна
как безспирно ни крепи,
а душата ти гальовна
как в сърцата ни гори.
В гърдите зее раната дълбока,
защо съдбата е толкова жестока?!
Но знаем, че където и да си,
усмивката ти всичко ще краси,
а ти не би оставил ни сами,
но въпреки това ще
продължава да боли.
Никога не ще да те забравим,
за тебе мислим,
каквото и да правим
и в сърцата ни завинаги си жив,
все така усмихнат
и все толкова щастлив.

Обичаме те!

Няколко думи..

Та седях и си се чудех.. Защо не ми се спи? Защо аз работя, докато всичките ми френдс са се отдали на релакс? Защо времето минава толкова бързо? Защо живота е толкова гаден понякога? Защо има толкова "защо"-та.. Защо понякога си мислим.. за самите мисли.. Защо когато дойде онова време, когато трябва да седнем да помислим, въпросите се редят един след друг. А отговорите? Те стават все по-малко и по-малко..

Та разни мисли.. рано сутрин или късно вечер - по всяко време.. Или не в точното време, но на точното място.. Защото тук му е мястото.. Нека помислим заедно, па да видим кво ще измислим =]