събота, 27 декември 2008 г.

DisSs SisSs

/ a.k.a. You know there is 2 sides to every story [!] /

See I don't know why you cryin' like a bitch
Talkin' shit like a snitch
Why you write a song 'bout me
If you really didn't care
You wouldn't wanna share
Tellin' everybody just how you feel


Не ти ли писна? С всичките съл3ливи и раздиращи сърцето (ти) историйки и мелодрами. Вземи кандидатствай за роля в театъра/киното, на теб обучение не ти е нужно, вродено ти е. Но не, не, това не е талант, то не е и лудост, просто си си в лошо настроение от 19 години насам. Друсаш се с широк спектър антидепресанти – от алкохола та чак до мъжките хормони. I don’t care, в резултат най-много в съвсем близко бъдеще да се наложи да ти ГО обрязват. Касае ме само, че ЯВНО “лечението” не ти действа. Опциите са две – позволи си щедро количество ВОДКА, сложи си всичките подплънки, до който се добереш ( не забравяй – КАТО не стигнат – слава Тогова, който е измислиш ЧОРАПА ) и излез там, навън, за да търсиш човека ( мъж или жена, аз лично вече се обърках, но със сигурност със увреден слух, зрение, сетивност и мислене) който ще може да си те представи като личност. Защото, момент, аз не мога! Затова и според мен по – правилния вариант е – стой си у вас, стига толкова вреда за човечеството.

You questioned did I care
Maybe I would have if you woulda gone down there

Но като се замисля... Хм, не, не ми пука. Отдавна мина времето да съм dein zweites ICH. Бейби, сама се изцака. Никога не си била добра в белота. Както впрочем не беше и във волейбола и по най-нови данни - и в секса. Просто не всеки може да е като мен. Не го ли проумя най-накрая? I’m just 2 good 4 this life! Единствения ми недостатък е, че съм прекалено търпелива, затова и те издържах толкова време.. But ..

Now it's over
But I do admit i'm glad I didn't catch your crabs
I can't sweat that cause I got to go.

Там, на леглото ми, лежи “твоето” бифшо момче. Защото he WAS man enough, просто ти не го оцени. И сега и той, и аз получихме каквото заслужаваме. Щастливи сме.. Но няма какво да ти обяснявам, и без това не би ме разбрала. Ти не познаваш тази дума. Отвори си всезнаещата Уикипедиа и прочети нещо по въпроса. Жалко е, че след толкова години ходене на уроци, така и не се научи да разсъждаваш сама.

Казваш – предала съм те била. Пхъх. Малко ти е. Помисли си добре кой какво на кой кога защо и как. И тогава претендирай за квото и да било.

Fuck what I did was your fault somehow
Fuck the presents, I threw all that shit out
Fuck all the cryin' it didn't mean jack
Well guess what yo ...

Fuck you right back
[ha ha ha ha]

Now you want me to come back

You must be smokin' crack
Im goin' else where and thats a fact

Скучна си ми. Факт. Обичаш ме. Факт. Е, аз теб – не. Факт!

Назад, мамка ти. Стъпила си ми в аурата!

P.S.: You made me do this [!]

събота, 20 декември 2008 г.

H.B.2.M

Мдаа.... Happy birthday to me.

Още една година. Къде е разликата? Ще се променя? Възможно, но няма да е към по-добро. Същата “усмихната реалистка с тенденция да стане сериозен оптимист”, със склонност да се oспива сутрин и да се шегува в най-неподходящите моменти. Непоправимата идеалистка, което прегаря спагетите си и и все още вярва в Дядо Коледа и Супермен. Момичето, което, докато събираше за пореден път парченцата от сърцето си, не загуби себе си. Но дали? И по-точно.. Докога?

Истината е, че сама съм си виновнa за всичко. В съзнанието си имам изградена представа за нещата и начина, по който трябва да изглеждат. Твърде вглъбена съм в тези образи и тяхното несъответствие с реалността е непреодолимо. Продължавам да изпълвам дните си с мисли въртящи се около този мой имагинерен вътрешен свят, а връзката с битието става все по-тънка.. Отричам, това което не харесвам. Това е причината за много неща...

Ето, че съм на 19.
Но годините са изкуствена мярка, поставена от хората с идея си нямам каква цел.

Виждам. Искам. Мога. Стремя се. Провалям се (понякога)..... и пак ставам! Защото и утре е ден? Защото утре ще е по-добре? Блях, no kiddin' .

Утре ще е по-гадно. Утре повече хора ще ме мразят. Утре ще е по-зле и възможността светът ми да се срине ще е по-голяма. Всичко ще е по-далеч, отколкото мога да стигна. Точно затова аз ще се драпам още по-отчаяно, като като ранено животно, с длани нагоре по склона на живота.

Просто така. Заради себе си.
19? И какво толкова?

вторник, 16 декември 2008 г.

Pour vous, les optimists!

Вие, които не се отчайвате от нищо и сте готови да чакате с часове в студа, за да даунлоуднете някоя мацка/ пич! Вие, които вярвате, че светът съществува, защото има смисъл, а не защото очевидно е невъзможно просто нищо да не съществува! Вие, които вярвате в световния мир!

Радвайте се на бъдещето - има много алтернативи!

Само да се надяваме, че урановата руда няма да свърши скоро, защото се самоизяждаме. Но нека да се радваме - може би ще живеем добре, ще строим заводи за рециклиране, ще емигрираме до Марс. А ако останем тук ще имаме щастливи семейства, ще живеем в хубави домове от с малко арматура и много бетон (дано издържат поне втора степен по Рихтер) и ще караме коли, зареждани с водород под налягане 300 атмосфери!



До екологичното бъдеще сме само на една атомна война разстояние!

четвъртък, 11 декември 2008 г.

Snap back to reality ..

Голямата трагедия не е в смъртта, а в това което умира в теб, докато си жив..... Всеки ден нещо скъпо си отива!
Понякога се чудя дали изборът, който правя, е правилния. Няма как да знам дали е така .. или не.. Замислям се над всички „но”-, „ако”- и „защо”-та. Не претендирам да съм perfect person (there's many things I wish I didn't do, but I continue learning .. I never meant to do those things to you ).. Но истината е, че човек носи отговорност за действията и избора си и трябва да живее с последствията от него, независимо дали му се нрави или не!

В реалния живот няма СТОП, ПАУЗА и после НАЗАД, липсва и бутона DELETE
Damn it! А всичко е толкова прецакано и комплицирано, откъдето и да се погледне …

Well I never pray.
But tonight I'm on my knees, yeah ..
I need to hear some sounds ,
that recognize the pain in me, yeah ..
I let the melody shine, let it cleanse my mind ..
I feel free now !
But the airways are clean
and there's nobody singing to me now..

сряда, 10 декември 2008 г.

искам .. искам ..

Днес изгубих душевното си ключе..

Мислех си, че въпреки малката дупчица в джоба, която имам то ще си стои там още дълго време. На всичко отгоре сама го метнах колкото се може по надалеч.
Спомням си как го намерих - беше увито във съобщение по Skype - "лека нощ! ;) „ ... От тогава денонощно държах в ръце тази своя пътечка към небето и се грижех за нея. Мерех думите си, поведението си, мисленето си, само за да остане при мен.
Преди да го открия джоба ми беше пълен с големи и тежки гаечни ключове, старовремски префърцунени ключища, нови нескопосани ключенца. Само новото ми беше по мярка, и за да му е по - удобно старите един по - един бяха изхвърлени, преместени и деформирани.

Сега джоба ми е пуст и скъсан. Пълня го с разни неща, но те падат през неимоверно разширилата се дупка. Притрябвало ми е! Наистина имам нужда от него...

Странно е как си мислим, че всяко ново ключе е единственото и неповторимото, а то се оказва, че ги произвеждат на конвейер. Накрая се научаваш да не плачеш за загубите и се обезчувстваш съвсем до момента, в който осъзнаваш, че вече я няма и минималната тръпка. Тези сътресения на душата я правят мека като пластилин и точно това е ужасното - пластелинените хора са свикнали да страдат и се приспособяват до пълно примирение и дори неусещане на болка.

Не искам да съм пластeлинова!

Ако спра да усещам болка, ще спра да усещам радост, щастие... Наричайте ме мазохист, но си искам всеки миг страдание докато съм жива! Искам всяка сълза, всяка крива усмивка, всяко спиране на дъха!

Искам... Искам... Искам си ключето!
Моето си ключе!

сряда, 3 декември 2008 г.

това живот ли е ? - не, това е ФАРС!

Без никакви заблуди, много малка част от здрителите,когато попаднат на телевизионно предаване, което да е от типа беседа, не сменят канала. Да,беседа. Там няма полуголи мадами,няма секс,бой,стрелба,скъпи коли, преследвания или кинозвезди. Скука,нали?

Дам...Нека хипотетично приема, че 25% от вас биха слушали беседата, просто от просто нямане на по-интересно занимание, а другите 75% ще насочат внимание към теленовели, псевдо-медицински сериали, безсюжетни блок-бъстъри, порно и периодично почесванепо някой деликатни места.Там от понякога (но не твърде често), когато не се обсъжда хайлайфът,когато не се говори за публични скандали на футболисти, или когато не гледате Сблъсък, има едни чичковци и лелки,които от време на време започват да обясняват колко са пропаднали младите, колко зле върви държавата, как липсват морал и ценности. Вие, веднага обаче скачате като опарени, обедени в правотата си и в тяхната некомпетентност "тоя пък дъртофелник, кво си ги говори, сега сме 21 век! Сега сме в Европа! Това да не му е комунистическото време! Не е вярно, сега сме свободни, сега се развиваме!"

Не, кретенизирани ми потребителю, Морал не е нито ТВ предаване, нито вид храна, нито марка презервативи. Това е нещо, което ти липсва. Та как така твоят свободолюбив ум се чувства осквернен от такива мерзки слова. За теб изконното ти право да се правиш на магаре стои над всичко.

Е, нека аз ти кажа две думи за въпросното понятие. Моралът е проклятие за тези които го имат, гадна отрова която ги осакатява и изгаря жилите им, ограничава "движенията им". Без него си като слепец вървящ по мръсна улица, покрита с боклук - не виждаш гнилоча, не те тормози грозотата, а единствено долавяш миризмата й. Знаеш че я има, но какво те интересува, щом никога няма да я съзреш. Докато тези, притежаващи противоречивият добродетел, виждат и не могат да останат безразлични. Виждат всичките гадости, в които стъпват, виждат и как ти самия добавяш още към безкрайната купчина. Но ти си сляп, какво ли ти пука, ако щеш и целия да затънеш в мръсотията..

Не, не, не. Хайде да не започваме с клишетата. Аз се въздържах, сега е ваш ред. Макар че все ще се намери някой недорасъл умник да каже "ама то винаги е било така, ти само си мислиш че е било различно." Не е вярно, а ти пък си ограничен и изключително ТЪП. НИКОГА не е било толкова зле. Поне не, откакто цивилизацията се е самоосъзнала, макар че взех да се замислям това ставало ли е изобщо някога.

Ще ви спестя обясненията какво не е наред точно, по-добре от мен знаете даже. Всеки ден фигуративно, а понякога дори буквално, ви заливат с нощното си гърне.Човешкото общество е минало през различни периоди, водени от различни политически мотиви. Някои са дърпали всичко надолу, други са давали тласък, но от всичко сме извлекли най-хубавото и се е градило нагоре. Да, но сега сме в период на щагнация и корозия не на водещите ни идеи, а на самите нас. Цялото развитие до сега ще е на вятъра, ако личността пропадне. А това е на път да се случи съвсем скоро...

Какво цените? За какво се борите? Какво искате за себе си, а за близките си? Как искате да живеете? Кое е добро за вас и кое - не? Кое е наистина важно? Знам отговорите. Това ме плаши най-много от всичко. Ето къде сме изгнили - отвътре. Отвратителни, гангренясали, пропаднали - повече от всякога до сега.

От чисто човешка гледна точка, кое е най-важно? Защо оставяме първичните желания да ни водят - "искам не искам"? Гнусно е, неприятно е, потискащо е. Нищо чудно че от кървища,черва и нечистотии не ми се повдига. Най-неприятната гледка е душата.Без да преувеличавам, това което истински ме е потрисало е било това, което виждам в заобикалящите ме. Страшното е, че не сме толкова различни. Аз знам на какво държа и какво искам. Не знам дали съм права, но ще го отстоявам.

Всичко написано е напразно, то няма дори минимално значение.Не мога да се надявам да променя другите, моля се единствено да запазя себе си.

Там някъде, няма ли някой друг като мен?

Съзрявам, очите ми се отварят и виждам все повече неща. Колкото повече гледам, толкова по-грозно става.

Живеем във фарс. . .

събота, 29 ноември 2008 г.

творческа криза [масивна]

И преди съм имала такива, ама тази си е доста сериозна.
Може би просто нямам вдъхновение? Нямам желание? Нямам сили?
Най-правилно би било да кажа- и 3-те.

Изцедена съм физически и психически от университета, с който са свързани едва ли не 4/5 от времето ми – останалото отделям на различните физиологични процеси. Вярно,това никога не ме е спирало преди, даже е подсилвало пламъка на желанието ми. Но сега съм лишена от желание да се занимавам със странични неща. Празна съм.
Искам пак да си върна оптимизма, тласъка, хъса, онова което караше my smile still to stays ON, no matters what, но съм прекалено безсилна.

Останах затисната под куп стара хартия.
И праха, Боже, праха, не мога да дишам от него.

Мразех студа, а какво стана? Не ми прави впечатление. Светът е студено място [дори в жегата].

И на какво прилича това? На нищо, дори за дневник не става..


Търсех нещо, търсех някой само за себе си.. Сега вече нищо не търся.

Преди поне смисъла виждах. Какъв ти смисъл....

нимб и крылья ..

...

Я рисую черной краской .. На стене тупое слово ..
Для меня оно не важно .. Для тебя оно не ново ..
Для меня оно напрасно .. Для тебя необходимо ..
Я рисую черной краской .. Я рисую криво-криво
..

t.A.T.u. – Белый плащик

петък, 28 ноември 2008 г.

online shopping

Our catalog:

Познат - 20 € *
Добър познат - 50 € *
Приятел - 100 € *
Близък приятел - 200 € *
Любим човек - 500 € *
Любящ родител - 800 € *
Вярност и преданост - 1000 € *
Подкрепа - 1200 € *
Съчувствие - 1300 € *
Искренност - 1500 € *
Безкорисна любов - 2000 € *
Човечност - 0,010 €

[ " * " - само и единствено от 01.12 - 31.12
-> 50% Коледно намаление и разпродажба на останала стока]

If you're gonna buy - buy now.
If you're gonna just stand there and watch - leave.

//
Exactly how much is real? That's the question.
And the answer isn't easy!

понеделник, 24 ноември 2008 г.

me and you ..


Големия въпрос – любов или приятелство.. А може би и двете?
Обикновено споровете на тази тема за повече от ожесточени, а в следствие никога не се стига до конкретен отговор. В повечето случаи само и единствено се демонстрират най-грозните черти от мъжкия и женския характер, в отчаян опит да се докаже съответната теория ( нещо ала мъжете мислят само с по-малката си глава, а жените са меркантилни егоистични същества, чиято вселена се върти около козметичния салон .. )
А всичко е толкова просто –точно като теорията за относителността! Всичко зависи от чувствата (нали?!) Звучи прекалено лесно за да е достоверно, или?
Така е! Да разбереш сам себе си и да решиш този отсреща само като приятел ли го усещаш, или си влюбен безпаметно или нещо по средата, е може би най-трудното нещо на света ( с изкл може би на изучаването на немско обществено право СИРЕЧ правна система, институции и политика и бла бла блааааа ...)
Напоследък се замислям какво ценя повече в една връзка – духовния аспект или физическия ( разбирай духовна връзка плюс секс). Или казано по по-друг начин – може ли приятелството да прерасне невредимо и неопетнено на другото ниво?

Ако приятелството е..

.. когато можеш да говориш с него за менструацията си без да се притесняваш от това..
.. изслушваш го когато ти обяснява за новата джаджа, с която се е сдобил следобед ( макар че дори идея си нямаш дали въпросното е от семейство „ за компютъра” или има нещо общо с амортисьорите на кола .. )
.. когато абсолютно обективно си казваш мнението по всякакви въпроси ( дори да не си чак дотам компетенстна)
.. когато НЕ ти пречи да те види с анцуг и маска на лицето на средата на разхвърляната ти до безобразие стая.. Не ти пречи, че закъснява, нито пък му държиш сметка защо не се е обаждал дни наред.
.. когато много много много ти се иска да е щастлив..


То любов от другата страна е..

.. ако той ти говори за последния си работен проект, а ти си го представяш надвесен над теб… гол
.. когато неговата болка е и твоя собствена..
когато го ревнуваш от приятелките му и никак не ти се слуша как след лекции е хапнал пица с някоя, понеже толкова ти се иска да си била на нейното място..
.. когато си намираш предтекст да му се обадиш, да го видиш..
.. когато си слагаш гланц за устни милион пъти преди срещата ви, за да изглеждаш добре за него..
.. когато не можеш да го откъснеш от мислите си, no matter what you do и т.н и т.н..

Всъщност аз не мога да си представя едното без другото .. Все едно Клайд без Бони.. текила без ликьор.. Тимон без Пумба..
аз без теб..

Не просто не мога! А и не искам!


Знаете ли …

Have you ever loved someone so much to give an arm 4 …
Not the expression, no, literally give an arm for?
When they know they're your heart,
and
you know you were their armour ..
And you will destroy anyone who would try to harm 'em [!]



… когато си опознал достатъчно даден човек – независимо дали това е ставало в рамките на месеци, години, а защо не и цял живот … Когато той умее да „ чете” по тона на гласа си, когато довършва изреченията ти и отгатва мислите ти …Когато можете да прекарате часове наред заедно и винаги има какво да си кажете …


... и има още толкова неща, които ви свързват, единственото което има значение е да сте с този човек. В един не дотам точно определен момент изпитваш такава непреодолима нужда от него и се чудиш как си можел да дишаш преди появата му в живота ти..

Чудиш се "защо не..", "може би ако.." и т.н ... Но това не променя нищо - you belong to him ..


Yesterday.. Today.. Tomorrow..

неделя, 23 ноември 2008 г.

life sux


'Cause it's a bittersweet symphony this life -

Trying to make ends meet, you're a slave to the money then you die. . .


. . .
R.I.P.

четвъртък, 20 ноември 2008 г.

melancholy ...


Може да е някой световноизвестен хит, продаден в милионен тираж. А може и да е творение на ъндърграунд банда, за чието съществуване знам само аз .. и евентуално още тясна група руски учени. Наистина няма значение, защото музиката говори на език, достъпен само за душата, и казва истини, който и самата аз не съм предполагала..
Затова днес пускам прейъра и оставям сърцето си да слуша …


http://www.youtube.com/watch?v=HSZJnSoSTTQ

сряда, 10 септември 2008 г.

a confession

... защото разбираш обичта както аз.

знаеш ли колко искам с теб да... ходя на кино и за риба, да се разхождам, да слушам музика, да се шегувам и да върша глупости. и всичко с теб е забавно, а сексът не е приоритет.

защото като мен си реалист - опитал от големите удоволствия, но ценящ малките неща.
традиционалист - верен на нормите, но и на себе си..
ничий - неподвластен на думи, време и пространство; всичко е за мига и животът е днес..

защото можеш да четеш мислите ми, усмихваш се точно преди да се пошегувам, а когато ме хванеш за ръка, вече зная къде ще ме заведеш..

защото олицетворяваш всичко, което аз не съм и съм, бих искала и бих могла да бъда..

защото ти си моя дъждобран в лошото време и извора в пустинята, когато ожаднея.

за всичко ще ме разбереш, но най-вече за това, коeто трябва да направя.

oh, how I want to be with you ...

only you can make me feel ..

only you [!]

събота, 6 септември 2008 г.

За любовта като придобит дефект от 1ва необходимост

Няма по-експлоатирана тема от любовта. Факт. Може би в съвремието я конкурира само и единствено футболът, но и той (исторически погледнато) има още много бира да изпие.

Любовната теория е винаги свежа (евъргрийнеста чак), защото постоянно се допълва с нови хипотези, чието доказване е все предстоящо и никога настоящо a.k.a въпросът поражда в/у отговор – поредния въпрос.. Едно обаче е теоризирано – няма крива и права любов. Или е любов, или не е. Т.е. няма тън-мън.

Дотук добре (както казал един, когато стигнал десетия етаж, падайки от небостъргач). Ами сега?


Как да я разпознаем веднага: е ли, не е ли? И това си има отговор: няма как, освен ако не приложим ненаучни методи, защото.. Любовта е доказана лудост, така че рационализма и логическата импликация
само се пречкат. За изследване биохимията на мозъка в периода на романтичната любов били наградени (обаче с антинобел, защото не върви някак си да е Нобелова награда, бидейки толкова фраш с компромати) химиците от университета в Пиза, тъй като са доказали, че химическите процеси на мозъка в периода на романтичната любов са сходни с процесите в мозъка на шизофреника. Край на цитата.


[ Прекъсване за реклама: посетете кинофестивала „Любовта е лудост” от 06 септември до 10 октомври тази година . Часовете и мястото са известни.]

Ха, и таз добра! И не стига това, ами и Иван Вазов
се изказал (къде на място, къде не): “На Любовта трябва да се наложи карантина, както на холерата и чумата, от които Тя прави по-големи опустушения…“ Къде къде по-добър тон е запазил Френсис Бейкън,изказвайки мнението,че „Невъзможно е да обичаш и да бъдеш разумен“.Но същината на проблематиката е все една и съща а.к.а love equals craziness..







Ето, вече имаме два сигурни отговора. Следователно губим интерес към тях и продължаваме смело по трета точка: че любовта е сляпа. Тази теза е подкрепена с най-много доказателства, но тук, неизвестно защо, изследователите продължават да копаят. И колкото повече копаят, по-непрогледно става. Странното е, че на този неадекватен процес мнозина му казват творчество и нещо повече – любовно творчество.

Но да оставим Тъмна Индия на индиЯнците и да погледнем, разбира се, понаучномУ на въпроса за продължителността. Най-дългата мерна единица за романтична любов /според учените/ е 4 години. Любовта по останалите параграфи продължава още известно време. Но колко точно - това не ми е известно. Трябва да поживеем, за да видим. Или чуем. Или прочетем по вестниците. Или ни го покажат по телевизията. Казва ли ти някой? Пък и смееш ли да питаш, не дай си Боже се опитлаем още повече и излизане – йок.

Търпение му е майката. По-нетърпеливите да си го изчислят. Може да се окаже доживотно.. Лошо няма! :)

За себе си ще изведа 3 извода ( не без помощ на великите умове):
1. "Любовта е толкова голяма сила, че може да бъде надмината само от летенето." - Сервантес

2. “Не искам просто да живея - искам първо да обичам, а между другото - да живея. “ Зелда Фицджералд

3. Ако нещо е хармонично и завършено, като инертният газ и шоколада, то си е самодостатъчно ..

… и си е чист разход на време, енергия и интелект да го доказваме отново и отново.. А ако все пак трябва да обясня защо го обичам, “ единствения възможен отговор е, защото той е той, а аз съм аз” / Мишел дьо Монтен
/ [!]



дЪ enD

P.S.: Дано да се научим да “боравим” с любовта по-добре отколкото с ЛПС, за да предотвратим неизменните психо-природни катастрофи и да не се стига до наложителна изолация.. ;)

петък, 5 септември 2008 г.



Живеем в материално време...

В материален свят, подчинен на метериални закони, закърмени сме с материални правила...

Стремим се към материални неща...

Ставаме все по-меркантилни, мислим на дребно, живеем ден за ден...

Много от нас правят неща, които мразят с цялата си същност, за да се зариват с вещи, от които не се нито пък ще се нуждаят...

Но все пак всеки сам прави избор как да живее живота си и никой няма правото да съди другия...

И именно затова хората, които допускаме до себе си, трябва да са истински, не кухи самоличности, обграждащи ни с внимание на база на това какво караме или наричаме дом, какво притежаваме и/или кого познаваме...

Всъщност няма значение какъв е светът или времето, силата винаги е в нас, хората, не в системата, която ни обединява и направлява...





Sooo ... Ke2p it real ;)

вторник, 2 септември 2008 г.

13 wishes ..

Понеже (в най-лошия случай ;] ) аз ще съм единственият човек, с когото ще съм свързан цял живот, искам ... :

1. да се будя с усмивка;

2. да съумея да съхраня детето в себе си;

3. да се грижа за себе си;

4. да се грижа и за другите;

5. да приемам хората такива, каквито са

6. да прощавам на себе си, за да мога и на другите

7. да се критикувам толкова kолкото се поощрявам;

8.винаги да помагам на всеки ( в това число и на самата себе си) с каквото мога;

9. да не изневерявам на принципите си EVER;

10. да реализирам мечтите си, следвам целите си и слушам колкото сърцето, толкова и сивите си клетъчни структури ;

11. да бъда своят най-добър приятел;

12. да се обичам такава, каквато съм;

13. да се радвам на всеки миг ТУК и СЕГА [!]



сряда, 13 август 2008 г.


Look,

if you had one shot and one opportunity..

To seize everything you ever wanted..

in one moment..

Would you capture it..

or just let it slip?

четвъртък, 7 август 2008 г.

eдна любов.. осъдена




"I slowly realize what u mean to me", и макар че "момиче като мен не може да бъде с момче като теб", "it doesn't matter", защото "слънце, може би съм твоята луна" ..


А "светът е за двама" и "ако ти си отидеш за миг - нито дъжд, нито сняг, нито слънце" ..
"So please stand, stand by me! "


"Baby, do u feel the same, do u understand? "




* * *
Let's syncronize lips ...


1 little girl vs. the big bad world

Днес случйно попаднах на едно мое съчинение от април 2004 година, посветено на Ангелите от Лим, и се изненадах колко много истини съдържа..



Децата - Бъдещето на България

През последните дни България изстрада много. Десет бългасрки деца загинаха на гранциата между Сърбия и Черна гора, а две са безследно изчезнали. Но защо именно децата?
Детето. Ако направим справка в речник, там ще пише: " Душевно чист и невинен човек" и това наистина е така. Та какво са видели те от живота? Аз също съм дете и се надявам, че този случай, колкото и трагичен да е той, да послужи за пример на българския народ, за да сме човечни и отговорни в отношенията помежду си, защото няма как да знаем какво ни е подготвил живота.
Завистта, лъжата, агресията - за съжаление напоследък се натъкваме само на това. А не съумяваме да оценим силата на приятелството, обичта, искреното разкаяние. Всеки заслужава да бъде обичан и да обича. Всеки трябва да има приятели и да е такъв. Всеки има право на втори шанс, защото аз вярвам ,че доброто все още ръководи света.Но не за дълго, ако не му помогнем!
Цяла България замръзна пред 10те ковчега с 10те вечно млади и невинни деца, трагично погубени от черните води на сръбската река Лим. През Великата седмица всички страдаха заедно със злочестите семейства, близки и приятели. Нищо не може да заличи драмата, която ни направи за няколко дни истински хора и българи - сплотени ,единни и човечни. Майките, на които съдбата бе отредила жестокият жребий, намериха сигурно рамо, на което да се облегнат, но не съществуват думи, които да са способни да ги утешат.
Мен ме заболя най-много от факта, че след няколко дни със отзвучаването на събитието всички сякаш погребаха случката дълбоко в сърцата си. Със споменът българите погребаха и сплотеността и единството. А не би трябвало..
Децата - те са цветята в света, който за съжаление става все по-жесток. Нима ние имаме някаква вина за това? С какво сме предизвикали ние всичко това? Задавам си въпроса, дали тези деца загинаха напразно? Не, не съвсем. Тази случка остави белег в съдбата ни и я промени. Аз разбрах, че трябава да използват всичките си умения, за да оцелея и да постигна нещо, докато имам тази възможност. И ще продължа напред, за да променя предпоставките, довели до толкова сълзи и болка.

Клетва [ by Щурците ]

Кълна се, никога да незабравям теб,с когото пет години всичко съм делил.

Кълна се, попадне ли в беда един от насда му подам ръка и в лош за мене час.


Кълна се, попадна ли в беда да не предавам, приятелските грешки да прощавам.


Кълна се във Дявола и в Бога да сторя аз за теб каквото мога!





Минаха повече от два месеца, а съзнанието ми още не може да свикне с мисълта, че на 15 септември няма да видя същите лица "послушно" седнали по изтърканите чинове. Някак нереално ми се струва, че минаха 5 години .. Имаше както и добри, така и лоши моменти, но съжалявам само за едно - че пътищата ни се разделиха. Изпращане, предбал, бал - и тази глава свършва, книгата наречена "ГПЗЕ" се затваря. .






А поуката? Научих доста за тези години и не само благодарение на неистовите усилия на най-добрите преподаватели и големите тежки книги. Защото ние - аз, ти, той, тя, вие и те - деюре [ както би казал Тенко ] пораснахме заедно. Независимо дали се дразнихме с Джак Изкормвача, играехме волейбол в малкия вечно миришещ салон или се мъчихме над поредната затапваща КР по немски; независимо дали в училище, в Котел, на Карандила, на пицария или в градската; въпреки симпатичните матури и безбройните болни реформи на МОН, together we made it. Einer fuer alle & all 4 one [!]

Има няколко типа хора. Но вие, приятели, съумяхме да превърнете всеки миг заедно в нещо специално, а от една Пепеляшка - да направите принцеса.

* посветено на 5 човека
без който живота ми нямаше да е същия..
без които аз нямаше да съм същата..

BFF




Заклех се!

сряда, 14 май 2008 г.

full of sunshine

Щастието. Според всезнайната УикипедиЯ щастието "е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост."Антиподът на щастието се явява съответно нещастието. Напоследък не ми върви особено , даже никЪк, и съм станала леко далеко черногледа а.к.а. my smile е в почивка.. Но всъщност реално погледнато защо?! Здрава, млада, красива и умна[ скромността е по подразбиране ;) ], животът е пред мен и кой знае колко невероятни неща ме очакват зад ъгъла.. Като изключим факта, че тъгата по лицето ми ме разкрасява повече от коя да е пилинг маска или посещение в салот и/или при козметик, осъзнах че the time to be happy is now, the place to be happy is here! [ Е, ще се примиря и със сегашната си хубост :D ] Да не забравяме и че според доста изследвания most people are about as happy as they make up their minds to be :P ... След като добавя и щипка от реализма на Еминем от песничката Lose yourself "You can do anything you set your mind to, man" мога само да кажа: "Welcome back, sunshine! :) "

Remember - joy is NOT in things, it's in us!


P.S.: Не без помоща на един човек, за когото, за мое огромно съжаление, с пълна сила важи, че you can not always have happiness, but you can always give some .. Желая ти да ти се върне тъпкано, сладур, what u've got to do is to learn how to fe2l joy!

понеделник, 12 май 2008 г.

отново сама ..

Отново сама... за пореден път се събуждам и мисля за теб. Отиде си преди толвкоа време, but I still got your face painted on my heart.. Защо? Сядам пред компютъра, за да се затворя в своя виртуален свят, за да забравя, че си съществувал, че си ме докосвал, че си бил до мен... Но след час, два, няколко епизода или чаша със сок, пак се връщам в действителността.. И постоянно си обещавам, че няма да страдам, но когато се произнесе твоето име сякаш нож се забива в мене, сякаш нещо ме разкъсва на хиляди парченца. Отново събирам достойноството си парче по парче... Мога да имам други, по - добри от теб, но отново ще страдам, защото “искам само теб”..


Защо си толкова дълбоко в сърцето ми, защо си се скрил там, където никой не може да те докосне... Да, това е твоето място, там си господар, но защо не си до мен сега? Когато съм с някой, постоянно го сравнявам с теб, постоянно мисля за теб... Ако можех поне за секунда да върна времето назад, поне за секунда да бъда с теб на яве, а не само в спомените си, ако можеше да си с мен поне за миг. Поне за миг да изпитам това, което ме караше да се усмихвам, което ме караше да живея. За теб, може би съм заменима, може би вече си ме заличил от съзнанието и спомените си, но при мен нещата не са по този начин. Сърцето ми още и още пази всички спомени, свързани с теб, дори и времето да отминава неумолимо.


Но не, не си мисли, че ще те чакам, не, това не е присъщо за мен... Дори да страдам, дори да ме боли - ще съм с друг, по - добър от теб... Пред хората вече няма да съм сама, пред тях съм с другия, но вътрешно си оставам едно наранено дете, вътрешно съм сама...


Сутрин ще се събуждам до него, а не до теб. Няма да усещам аромата ти, няма да усещам ръцете ти около рамената ми, отново няма да усещам теб ...



Extazy, Stefan, Qsmin & G-Baby - Колко те обичам. mp3

Soy como una estrella fugaz, que nunca se detendra en el espacio viajare..
Se que quieres conocer que los, que ilumino mi vida solamente eres tu

неделя, 4 май 2008 г.

без розовите очила ..

Преди време ме налегнаха някои реалистични и нетипични за възрастта ми мисли, които ще споделя с вас [щете - нещете ] .. :

Ние, хората, сме егоистични, първични животни, ходещи по земята. Но тъй като имаме мозъци, ако се постараем много, от време на време случайно ни се случва да правим и добри дела. В повечето случаи обаче слушаме инстинктите си или така наречените чувства / продукт според наивниците на сърцето / и точно тук ни е грешката .. Макар че всъщност няма грешно и правилно, а само избор [ който обаче в 99.9% е същинска катастрофа и е "съграден" от логика, рационалност и ЕГОИЗЪМ .. но да не задълбавам дотам, чее .. ] . Таа в крайна сметка всичко се свежда дотам - дали и какъв избор ще направим. [Въпреки че, дори един единствен да не се издъни, всички останали ще компенсират .. Но нека оставя поне един лъч надежда. ]

Всичко това е поредното доказателство за относителността на нещата - за доказателсво тук ще вмъкна една руска мъдрост "Животът на човек се дава само веднъж, основно случайно."

Извод - Ние сме една голяма грешка на природата.

Но както и да е, вече сме факт за ужас на планетата. Да поразсъждаваме малко за съществуването ни или както ние го наричаме в състояние на дълбока заблуда - живот / макар че според мен това, нашето, си е чиста експлоатация ft вегетативност/ ..
Живота ни - в кавички - може да бъде разгледам като хмм кафетерия / пЪк била тя и виртуална /.. и в зависимост от това с кого си там, градим настоящия момент. А живота е поредица от кафета и сокчета [a.k.a моменти ] .. И според това, с кого си пием кафето, се определя и той. И тук отново може да се замислите над безсмислието и относителността му ..

Извод 2 : Може би тук би било идеалното място да вмъкна make LOVE not WAR или да призова за световен мир, но в/у това ще перифразирам още една руска мъдрост [ тези хора, руснаците, са много мърди хорица явно ], което гласи "Пазете родината - почивайте в чужбина." .. В духа на цялото изказване обаче тя ще звучи - опазете планетата, самоунищожете се .. Да, да .. Мил, алтруизтичен и хуманен призив, което обаче, за огромен късмет, сме на път да направим реалност!

Извод 3 : Човекът SUX и GO TO Извод

P.S.: И да, това го казва биФшата вечна оптимистка, осъзнала че независимо какво, как, къде, защо, с кого нищо няма да се промени, защото GO TO Извод 3

The Matrix

Уау :) След седмица като тази би било опашата лъжа, ако твърдя, че живота ми е скучен .. Толкова много и различни емоции – от Марианската падина до Луната! И все пак се учудих, че точно един наглед случаен разговор в скайп ме наведе на толкова задълбочени мисли.. Оле, та той ми каза, че приличам на 12 годишно момиченце – крехка, нежна и толкова въздушна. При което се втрещих напълно. Не че ми се случва за първи път, ни най-малко. Хах макар че ако бях 40+ бих се радвала на - 10тина, не че сега ми е кой знае какъв проблем винаги да изискват точно моята лична карта :D Даже е забавно да гледаш тъпото изражение на поредното ченге, на което връзката м/у зрителния нерв и главния мозък явно е прекъсната :D

Но тази вечер ми стана супер странно.. Понеже всъщност осъзнах, че на 18 аз не се различавам особено от 12 годишно сладко създание с лунички и невинен поглед. И нямам проблем с това, защото that's me- sweet and innocent doll of porcelain. Преминала съм през доста неща за скромната си възраст, да, всяко от които ме е променило в положителен или отрицателен аспект [май повече второто (angel) ]. Не съм перфектна, чувствам се пораснала и по-зряла, факт е и че съм, но лицето ми все още носи спомена за детското. И аз нямам нищо против това, както и когато поредното сладко малко създание протегне ръчички за прегръдка към мен, сякаш открило в мое лице нещо познато и близко. Но наистина не разбирам “големия лош свят” … Не разбирам защо 8 годишната дъщеричка на съседа си слага сенки ft спирала ft пудра.. Не разбирам защо съученичка на сестричката ми е горда от факта, че е възможно да е бременна и идея си няма кой може да е бащата.. А вече уж пораснали и трезво мислещи издивиди ме изненадват още повече и от децата.. Аз ли съм бъгната или нещо в цялата системата не е наред?! ..

Вече не знам да се смея ли или да плача :?
Колко е странно как хората не различават гъзарията от тъпотията.. И не осъзнават, миличките, колко прозрачни / което НЕ се дължи на вечните диети за TOP форма/, изпростели и скучни изглеждат. На какви се опитвате да се правите? Бъдете себе си! Животът е твърде кратък да се правите на когото и да било друг! Не виждате ли как всичките сте еднакви по трети признак за еднаквост?! Леко навлязох в математиката, за да изясня на децата с ЕГН 90+, че ще имат да гледат и да се чуууудят ... Понеже в крайна сметка по-добре е да пишете правилно, а не да се правите на две и половина! Нагледах се на кукли Барби още през детските си години.

Писна ми от бритонясани и от ХАУС маняци/чки [съчувствам на истинските фенове на този стил, понеже това си е жива ебавка с тях!] Мразя и тия бръмбарски очила, с които се носите и ден и нощ (и очаквам всеки момент да яхнете по някой Харли Дейвидсън). А каква е целта на тези перли? Да се удушите на тях ли? Възможно е грешката да е в мен, но, честно, трудно проумявам! Всички слушате еднква музика, харесвате едни и същи дрехи, грим, книги [или може би просто някакви предварително запаметени заглавия], и в същото време всички повтаряте колко сте различни.

Колкото до мен.. Модно или не, не ми пука около кого се върти светът. Нямам нужда някой да ми казва, че съм красива, ИЛИ умна, ИЛИ обичана. Знам точно каква съм и най-важното - нямам нужда от този някой, а от приятелите си!

You don't have to love me.. You don't even have to like me.. But you will respect me!

И знаеш ли защо? Защото I Am SomeBody [!]

събота, 15 март 2008 г.

zum Nachdenken ..

По настояване на Станева..

Strahlend über das ganze Gesicht:
"In der Natur zu sein ist kein Pflicht.
Wo sind aber diese Momente geblieben,
unter der Sonne, die wie alle lieben?"
Die Umweltverschmutzung ist ein Fakt,
diese Wahrheit nimmt mir aus dem Takt.
Heuzutage Bändigung braucht kein Tier,
sondern der Mensch, besessen von Gier.
Es mag mehr Spaß bringen
/ja, das wird hässlich erklingen/
sich um den Tisch ruhig zu setzen,
aber wichtiger ist die Tatsache zeitig zu schätzen,
bevor wir die Natur tot verletzen,
wir könnten sie niemals ersetzen.
Deswegen müssen die Menschen danach streben,
sich ein bisschen Mühe geben
und ihre Stimmen dafür erheben
in Harmonie mit Ihr zu leben!
Obwohl bricht man die Brücken hinter sich ab
und ist im Streit mit alles, was uns umgab ,
willst du wieder wandern -
hast du jetzt zu handeln!
Durchs Geplauder, Jubeln oder Egoismus
wird noch schlimmer Kataklysmus!
Denk mal auch an der nächste Generation..
Womit verdient sie so eine Situation?
Sehe dich um..
Da das alles der Realität eintspricht,
entschied ich mich und schrieb dies Gedicht.
Statt Büsche und Bäume zu hacken,
lass uns das übel an der Wurzel packen!
Du wählst!
Aber ich meine, dass ohne Kompas
erreicht mal sehr schwer La Pas..
Deshalb folge deinem Herzen,
lichter von 1000 Kerzen..


/by me