петък, 23 януари 2009 г.

do u?



- Do you ever think about the future?
...

What do you see?

- You ... I see you!

_____________


вторник, 20 януари 2009 г.

wegen mir.. wegen dir.. wegen uns

_________

Keiner will die Konsequenzen tragen und das ist das Dilemma.. So wird mit jedem Gespräch unsere Gnadenfrist verlängert und immer wieder beteuert, dass sich jetzt Vieles ändert. Immer wieder neue Versuche, die dann im Alten enden.. Denn nach der Zeit sind die Rollen verteilt, wir wollen die Muster ignorieren, doch sie explodieren bei der Kleinigkeit. Und das ist so ermüdend.

Wir haben versucht zueinander zu finden, fanden jedoch nur das wir uns selbst belügen. Warscheinlich haben wir es von Anfang an schon gewusst. Wir sind zu verschieden, dass man für jeden Frieden erstmal kämpfen muss. Wie Paradox ist das? Wobei doch eigentlich Liebe für mich die Zuflucht sein soll, wo ich Waffen fallen lass' ..

Wir habens so oft schon zerredet, so oft vergebens.. Versucht die Vergangenheit zu verändern, um uns den Weg zu ebnen. Auf dem wir wachsen und leben können zu zweit.. Als miteinander vereint, anstatt aneinander vorbei. Doch jeder Einzelne bricht an dem Anderen entzwei.. Wir haben Beide das Gefühl in der Partnerschaft nicht wir selbst zu sein und wenn es Weh tut warum tun wir es uns an? Und wenn Glück hier drin nicht zu finden ist,
wonach suchen wir dann?


Es macht mich krank, dass ich angeblich die bin, die die Schuld hat.. Und gleichzeitig die bin, die der ganzen Lasten schultert.. Angeblich die bin, die hier alles kaputt macht.. Doch gleichzeitig die, die immer wieder zu dir kommt und alles gut macht..

Ich frag mich ständig was ich ändern kann und änder' dann selbst Dinge, die mir gut gefallen, einzig um dir zu gefallen.. Ich weiß nicht weiter wie ich mich so verbiegen soll.. Ich weiß nicht mehr wie ich ehrlich zu mir sein kann und dich lieben soll ...

Und natürlich seh ich das Schöne und bisher überwiegt es.. Gott weiß ich lieb dich und halt fest egal wie schwer die Kritik ist! Doch auch ich habe begrenzte Kräfte, es gleitet aus meinen Händen. Versuch meine Emotionen noch zu kontrollieren und verdräng.. Ich will Chancen geben - nochmal und nochmal... Wir haben es verdient! Es wär' katastrophal im Streit und Affekt diesen Strich zu ziehen.
Ich kann nicht mehr länger kämpfen, ich kann nich mehr länger stehen..
Und ich kann nichts mehr für uns tun, wir 2 werden untergehen ..

_____________________

Vielleicht haben wir uns überschätzt.. Gehofft, dass aus den Differenzen Liebe wächst.. Doch ich weiß nicht ob das reicht.. Wieviel Zeit uns noch bleibt.. Es kommt wie es kommen muss.. Doch wenn es sein muss, kämpf ich bis zum Schluss!

дЪ chaos theory



“Понякога”.
Това е думата, която може да обясни всичко…
Т.е. понякога може, а понякога - не.
Любимото ми време е Понякога… Любимото ми място е Някъде…
Ако съществува Винаги, то би било гениално откритие.
Но не би.
Всъщност - винаги е НИКОГА.. Какво правя, какво мисля, какво чувствам, какво искам – никога нищо няма значение. Поне не и в тази реалност.

Един ден се оглеждаш наоколо търсейки отговори на въпросите си.. И тогава го виждаш – пода всъщност е огромна шахматна дъска, а ние всички сме пионки. Безмълвни, очукани и послушно следващи заповеди. И няма значение дали си от (за)б(огат)елите или от (о)черн(е)ите, пешка или царица – всички те свършват еднакво. Омагьосан кръг. Игра след игра.


_______
Менкен веднъж е казал:
«За всеки човешки проблем има лесно решение. Подредено, правдоподобно... и погрешно."

Значи ако решението на нашия проблем не е подредено, правдоподобно и погрешно, може да е хаотично, неправдоподобно... и правилно.
Нали?
Ефектът на Пеперудата - теория според, която дори полъха от крилете на пеперуда в Ню Йорк, може да бъде почувстван като тайфун в Япония. Теорията на хаоса - поредното доказателсто за относителността и случайността на нещата.


Njoy the moment and never say never.
Always is in now!


// Все пак ВИНАГИ някоя пеперуда ще размаха крилете си на грешното място в грешното време..

петък, 16 януари 2009 г.

Балканите идат!

Балканите идат!

Сценарий за развитието на Европейския съюз :

2007 г. - България и Румъния* са приети в ЕС.

2015г. - Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина и Турция са приети в ЕС.

2017г. - Албания, Косово и Сърбия са приети в ЕС.

2018г. - За първи път европейска институция назначава румънец на високпост.Той назначава жена си, цялата рода на жена си, членове на семействата натехните съседи и най-добрите си приятели.

2019г. - Служителите от балканските страни представляват 10% от европейската администрация.

2022г. - Служителите от балканските страни представляват 60% от еропейскатаадминистрация. Администрацията повишава заплатите тройно, въвежда гъвкаво работно време, южнославянските езици са на трето място сред "езиците на администрацията". Поради стрес 90% от служителите на европейската администрация излизат в отпуск по болест. Най-много заболявания са констатирани в периодите между 15 юни и 15 септември и 15 декември и 15 януари. Болните служители са забелязани в Алпите, Канарскитеострови и други места, известни като лечебни срещу стрес. Европейскиятпарламент гласува закон, според който бюджетът на ЕС плаща за лечението на тези болести. По време на отпуските европейската администрация се движи от стажанти на временни трудови договори.

2025г. - Балканците достигат 90% от администрацията. Македонците отново отказват да приемат еврото.

2026г. - Високата цена на европейската администрация изисква драстичнисъкращения. Уволнени са всички белгийски граждани, служители на ЕС.Балканските служители в ЕС достигат 99.3% от общия брой.

2027г. - Румъния успешно приключва приватизацията. През 2028г. Сърбия поема председателството на ЕС.

2028г. - През февруари Германия напуска ЕС. Месец по-късно тя е последванаот Франция и Финландия. До края на годината под албанско председателствонапускат Великобритания, Белгия, Дания, Швеция, Холандия, Люксембург,Италия, Испания, Португалия, Австрия, Чехия, Литва, Латвия, Естония и Словения.
Всички тези държави въвеждат строг визов режим за ЕС.


____________________
[!] тази статия е copy-paste

* тази редакция е направена от Боби!!!

// Колкото е смешно, толкова е и трагично ...
Балканите - това е манталитета на България..

сряда, 14 януари 2009 г.

Не знакомо, не вероятно ..

http://www.youtube.com/watch?v=wq8BLwSEW2Y

_____

http://www.youtube.com/watch?v=KfxJaq3YYg0

Прости мне мою печаль, позволь мне немного слёз..

Ты скажешь, что между нами всё было не всерьёз..

Уйдёт на сегодня боль, но завтра вернётся вновь..

Я знаю, что это была любовь, ведь это была любовь..

_____

http://www.youtube.com/watch?v=lvof7MyOo0Y

четвъртък, 8 януари 2009 г.

H&K_L

___________
1466
02:26:52,925 --> 02:26:55,335
Никога няма да спра да те обичам...
___________
1468
02:27:14,324 --> 02:27:16,531
Някои дни никога не се забравят...

1469
02:28:05,152 --> 02:28:06,700
Лека нощ...
___________
1471
02:28:13,490 --> 02:28:15,931
И както си знаех, просто го гледах как си отива.
___________

...

// by "The Curious Case of Benjamin Button"

вторник, 6 януари 2009 г.

разни размисли

[19:09:26] VeSSкo каза: каквото и да правиш накрая ще имаш еднаква съдба като всички други, с разликата, че някои хора успяват да направят така, че името им да се помни от много хора за определено време
[19:10:15] e/\c каза: мислиш ли че аз съм от хората с такава съдба


Отговорът му в действителност няма значение за мен. Напълно достатъчно ми е хората, който обичам, да пазят частица от мен в сърцето и ума си. Тогава ще съм живяла пълноценно и истински.
И макар че светът няма да получи от мен лека против рака, а и не съм сигурна, че бих могла да допринеса някакси за световния мир, все пак животът ми не би бил напразен.
Силно се надявам това само, което оставя зад себе си да конпенсира консуматорските си нужди – а.к.а храната, водата, въздуха, който дишам и труда на хората от обслужващата сфера.
Аз не съм нещо повече или по-различно от всички останали милиарди хора на тази планета. Осъзнавам го. Колкото и да съм мила, хубава, умна, забавна, винаги ще има някой който е по- от мен, но и някой от който аз съм по-. Нямам проблем с това.

Не се стремя към велики дела. Една моя мисъл, един жест, една подарена усмивка.. Ако съм успяла да повлияя на някого с това – значи не просто съм съществувала и консумирала.
Живяла съм.