сряда, 13 август 2008 г.


Look,

if you had one shot and one opportunity..

To seize everything you ever wanted..

in one moment..

Would you capture it..

or just let it slip?

четвъртък, 7 август 2008 г.

eдна любов.. осъдена




"I slowly realize what u mean to me", и макар че "момиче като мен не може да бъде с момче като теб", "it doesn't matter", защото "слънце, може би съм твоята луна" ..


А "светът е за двама" и "ако ти си отидеш за миг - нито дъжд, нито сняг, нито слънце" ..
"So please stand, stand by me! "


"Baby, do u feel the same, do u understand? "




* * *
Let's syncronize lips ...


1 little girl vs. the big bad world

Днес случйно попаднах на едно мое съчинение от април 2004 година, посветено на Ангелите от Лим, и се изненадах колко много истини съдържа..



Децата - Бъдещето на България

През последните дни България изстрада много. Десет бългасрки деца загинаха на гранциата между Сърбия и Черна гора, а две са безследно изчезнали. Но защо именно децата?
Детето. Ако направим справка в речник, там ще пише: " Душевно чист и невинен човек" и това наистина е така. Та какво са видели те от живота? Аз също съм дете и се надявам, че този случай, колкото и трагичен да е той, да послужи за пример на българския народ, за да сме човечни и отговорни в отношенията помежду си, защото няма как да знаем какво ни е подготвил живота.
Завистта, лъжата, агресията - за съжаление напоследък се натъкваме само на това. А не съумяваме да оценим силата на приятелството, обичта, искреното разкаяние. Всеки заслужава да бъде обичан и да обича. Всеки трябва да има приятели и да е такъв. Всеки има право на втори шанс, защото аз вярвам ,че доброто все още ръководи света.Но не за дълго, ако не му помогнем!
Цяла България замръзна пред 10те ковчега с 10те вечно млади и невинни деца, трагично погубени от черните води на сръбската река Лим. През Великата седмица всички страдаха заедно със злочестите семейства, близки и приятели. Нищо не може да заличи драмата, която ни направи за няколко дни истински хора и българи - сплотени ,единни и човечни. Майките, на които съдбата бе отредила жестокият жребий, намериха сигурно рамо, на което да се облегнат, но не съществуват думи, които да са способни да ги утешат.
Мен ме заболя най-много от факта, че след няколко дни със отзвучаването на събитието всички сякаш погребаха случката дълбоко в сърцата си. Със споменът българите погребаха и сплотеността и единството. А не би трябвало..
Децата - те са цветята в света, който за съжаление става все по-жесток. Нима ние имаме някаква вина за това? С какво сме предизвикали ние всичко това? Задавам си въпроса, дали тези деца загинаха напразно? Не, не съвсем. Тази случка остави белег в съдбата ни и я промени. Аз разбрах, че трябава да използват всичките си умения, за да оцелея и да постигна нещо, докато имам тази възможност. И ще продължа напред, за да променя предпоставките, довели до толкова сълзи и болка.

Клетва [ by Щурците ]

Кълна се, никога да незабравям теб,с когото пет години всичко съм делил.

Кълна се, попадне ли в беда един от насда му подам ръка и в лош за мене час.


Кълна се, попадна ли в беда да не предавам, приятелските грешки да прощавам.


Кълна се във Дявола и в Бога да сторя аз за теб каквото мога!





Минаха повече от два месеца, а съзнанието ми още не може да свикне с мисълта, че на 15 септември няма да видя същите лица "послушно" седнали по изтърканите чинове. Някак нереално ми се струва, че минаха 5 години .. Имаше както и добри, така и лоши моменти, но съжалявам само за едно - че пътищата ни се разделиха. Изпращане, предбал, бал - и тази глава свършва, книгата наречена "ГПЗЕ" се затваря. .






А поуката? Научих доста за тези години и не само благодарение на неистовите усилия на най-добрите преподаватели и големите тежки книги. Защото ние - аз, ти, той, тя, вие и те - деюре [ както би казал Тенко ] пораснахме заедно. Независимо дали се дразнихме с Джак Изкормвача, играехме волейбол в малкия вечно миришещ салон или се мъчихме над поредната затапваща КР по немски; независимо дали в училище, в Котел, на Карандила, на пицария или в градската; въпреки симпатичните матури и безбройните болни реформи на МОН, together we made it. Einer fuer alle & all 4 one [!]

Има няколко типа хора. Но вие, приятели, съумяхме да превърнете всеки миг заедно в нещо специално, а от една Пепеляшка - да направите принцеса.

* посветено на 5 човека
без който живота ми нямаше да е същия..
без които аз нямаше да съм същата..

BFF




Заклех се!