сряда, 14 май 2008 г.

full of sunshine

Щастието. Според всезнайната УикипедиЯ щастието "е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост."Антиподът на щастието се явява съответно нещастието. Напоследък не ми върви особено , даже никЪк, и съм станала леко далеко черногледа а.к.а. my smile е в почивка.. Но всъщност реално погледнато защо?! Здрава, млада, красива и умна[ скромността е по подразбиране ;) ], животът е пред мен и кой знае колко невероятни неща ме очакват зад ъгъла.. Като изключим факта, че тъгата по лицето ми ме разкрасява повече от коя да е пилинг маска или посещение в салот и/или при козметик, осъзнах че the time to be happy is now, the place to be happy is here! [ Е, ще се примиря и със сегашната си хубост :D ] Да не забравяме и че според доста изследвания most people are about as happy as they make up their minds to be :P ... След като добавя и щипка от реализма на Еминем от песничката Lose yourself "You can do anything you set your mind to, man" мога само да кажа: "Welcome back, sunshine! :) "

Remember - joy is NOT in things, it's in us!


P.S.: Не без помоща на един човек, за когото, за мое огромно съжаление, с пълна сила важи, че you can not always have happiness, but you can always give some .. Желая ти да ти се върне тъпкано, сладур, what u've got to do is to learn how to fe2l joy!

понеделник, 12 май 2008 г.

отново сама ..

Отново сама... за пореден път се събуждам и мисля за теб. Отиде си преди толвкоа време, but I still got your face painted on my heart.. Защо? Сядам пред компютъра, за да се затворя в своя виртуален свят, за да забравя, че си съществувал, че си ме докосвал, че си бил до мен... Но след час, два, няколко епизода или чаша със сок, пак се връщам в действителността.. И постоянно си обещавам, че няма да страдам, но когато се произнесе твоето име сякаш нож се забива в мене, сякаш нещо ме разкъсва на хиляди парченца. Отново събирам достойноството си парче по парче... Мога да имам други, по - добри от теб, но отново ще страдам, защото “искам само теб”..


Защо си толкова дълбоко в сърцето ми, защо си се скрил там, където никой не може да те докосне... Да, това е твоето място, там си господар, но защо не си до мен сега? Когато съм с някой, постоянно го сравнявам с теб, постоянно мисля за теб... Ако можех поне за секунда да върна времето назад, поне за секунда да бъда с теб на яве, а не само в спомените си, ако можеше да си с мен поне за миг. Поне за миг да изпитам това, което ме караше да се усмихвам, което ме караше да живея. За теб, може би съм заменима, може би вече си ме заличил от съзнанието и спомените си, но при мен нещата не са по този начин. Сърцето ми още и още пази всички спомени, свързани с теб, дори и времето да отминава неумолимо.


Но не, не си мисли, че ще те чакам, не, това не е присъщо за мен... Дори да страдам, дори да ме боли - ще съм с друг, по - добър от теб... Пред хората вече няма да съм сама, пред тях съм с другия, но вътрешно си оставам едно наранено дете, вътрешно съм сама...


Сутрин ще се събуждам до него, а не до теб. Няма да усещам аромата ти, няма да усещам ръцете ти около рамената ми, отново няма да усещам теб ...



Extazy, Stefan, Qsmin & G-Baby - Колко те обичам. mp3

Soy como una estrella fugaz, que nunca se detendra en el espacio viajare..
Se que quieres conocer que los, que ilumino mi vida solamente eres tu

неделя, 4 май 2008 г.

без розовите очила ..

Преди време ме налегнаха някои реалистични и нетипични за възрастта ми мисли, които ще споделя с вас [щете - нещете ] .. :

Ние, хората, сме егоистични, първични животни, ходещи по земята. Но тъй като имаме мозъци, ако се постараем много, от време на време случайно ни се случва да правим и добри дела. В повечето случаи обаче слушаме инстинктите си или така наречените чувства / продукт според наивниците на сърцето / и точно тук ни е грешката .. Макар че всъщност няма грешно и правилно, а само избор [ който обаче в 99.9% е същинска катастрофа и е "съграден" от логика, рационалност и ЕГОИЗЪМ .. но да не задълбавам дотам, чее .. ] . Таа в крайна сметка всичко се свежда дотам - дали и какъв избор ще направим. [Въпреки че, дори един единствен да не се издъни, всички останали ще компенсират .. Но нека оставя поне един лъч надежда. ]

Всичко това е поредното доказателство за относителността на нещата - за доказателсво тук ще вмъкна една руска мъдрост "Животът на човек се дава само веднъж, основно случайно."

Извод - Ние сме една голяма грешка на природата.

Но както и да е, вече сме факт за ужас на планетата. Да поразсъждаваме малко за съществуването ни или както ние го наричаме в състояние на дълбока заблуда - живот / макар че според мен това, нашето, си е чиста експлоатация ft вегетативност/ ..
Живота ни - в кавички - може да бъде разгледам като хмм кафетерия / пЪк била тя и виртуална /.. и в зависимост от това с кого си там, градим настоящия момент. А живота е поредица от кафета и сокчета [a.k.a моменти ] .. И според това, с кого си пием кафето, се определя и той. И тук отново може да се замислите над безсмислието и относителността му ..

Извод 2 : Може би тук би било идеалното място да вмъкна make LOVE not WAR или да призова за световен мир, но в/у това ще перифразирам още една руска мъдрост [ тези хора, руснаците, са много мърди хорица явно ], което гласи "Пазете родината - почивайте в чужбина." .. В духа на цялото изказване обаче тя ще звучи - опазете планетата, самоунищожете се .. Да, да .. Мил, алтруизтичен и хуманен призив, което обаче, за огромен късмет, сме на път да направим реалност!

Извод 3 : Човекът SUX и GO TO Извод

P.S.: И да, това го казва биФшата вечна оптимистка, осъзнала че независимо какво, как, къде, защо, с кого нищо няма да се промени, защото GO TO Извод 3

The Matrix

Уау :) След седмица като тази би било опашата лъжа, ако твърдя, че живота ми е скучен .. Толкова много и различни емоции – от Марианската падина до Луната! И все пак се учудих, че точно един наглед случаен разговор в скайп ме наведе на толкова задълбочени мисли.. Оле, та той ми каза, че приличам на 12 годишно момиченце – крехка, нежна и толкова въздушна. При което се втрещих напълно. Не че ми се случва за първи път, ни най-малко. Хах макар че ако бях 40+ бих се радвала на - 10тина, не че сега ми е кой знае какъв проблем винаги да изискват точно моята лична карта :D Даже е забавно да гледаш тъпото изражение на поредното ченге, на което връзката м/у зрителния нерв и главния мозък явно е прекъсната :D

Но тази вечер ми стана супер странно.. Понеже всъщност осъзнах, че на 18 аз не се различавам особено от 12 годишно сладко създание с лунички и невинен поглед. И нямам проблем с това, защото that's me- sweet and innocent doll of porcelain. Преминала съм през доста неща за скромната си възраст, да, всяко от които ме е променило в положителен или отрицателен аспект [май повече второто (angel) ]. Не съм перфектна, чувствам се пораснала и по-зряла, факт е и че съм, но лицето ми все още носи спомена за детското. И аз нямам нищо против това, както и когато поредното сладко малко създание протегне ръчички за прегръдка към мен, сякаш открило в мое лице нещо познато и близко. Но наистина не разбирам “големия лош свят” … Не разбирам защо 8 годишната дъщеричка на съседа си слага сенки ft спирала ft пудра.. Не разбирам защо съученичка на сестричката ми е горда от факта, че е възможно да е бременна и идея си няма кой може да е бащата.. А вече уж пораснали и трезво мислещи издивиди ме изненадват още повече и от децата.. Аз ли съм бъгната или нещо в цялата системата не е наред?! ..

Вече не знам да се смея ли или да плача :?
Колко е странно как хората не различават гъзарията от тъпотията.. И не осъзнават, миличките, колко прозрачни / което НЕ се дължи на вечните диети за TOP форма/, изпростели и скучни изглеждат. На какви се опитвате да се правите? Бъдете себе си! Животът е твърде кратък да се правите на когото и да било друг! Не виждате ли как всичките сте еднакви по трети признак за еднаквост?! Леко навлязох в математиката, за да изясня на децата с ЕГН 90+, че ще имат да гледат и да се чуууудят ... Понеже в крайна сметка по-добре е да пишете правилно, а не да се правите на две и половина! Нагледах се на кукли Барби още през детските си години.

Писна ми от бритонясани и от ХАУС маняци/чки [съчувствам на истинските фенове на този стил, понеже това си е жива ебавка с тях!] Мразя и тия бръмбарски очила, с които се носите и ден и нощ (и очаквам всеки момент да яхнете по някой Харли Дейвидсън). А каква е целта на тези перли? Да се удушите на тях ли? Възможно е грешката да е в мен, но, честно, трудно проумявам! Всички слушате еднква музика, харесвате едни и същи дрехи, грим, книги [или може би просто някакви предварително запаметени заглавия], и в същото време всички повтаряте колко сте различни.

Колкото до мен.. Модно или не, не ми пука около кого се върти светът. Нямам нужда някой да ми казва, че съм красива, ИЛИ умна, ИЛИ обичана. Знам точно каква съм и най-важното - нямам нужда от този някой, а от приятелите си!

You don't have to love me.. You don't even have to like me.. But you will respect me!

И знаеш ли защо? Защото I Am SomeBody [!]