неделя, 2 септември 2007 г.

Настроение: скапано ..
Песен: d12 feat. eminem - how come

"How come we don't even talk no more
And you don't even call no more
We don't barely keep in touch at all
And I don't even feel the same love when we hug no more
And I heard it through the grape vine we even beefin now

After all the years we been down
Ain't no way no how, this bullshit can be true
We family and ain't a damn thing changed, unless it's you.."

Стоя си на работа - болна, недоспала, на ръба от нерви и изтощение - и си мисля.. Мисля си за миналото, настоящето и бъдещето. Мисля си за грешките, които съм направила.. за адЪт, през който съм преминала.. за хората, които съм изгубила..

Колко малко остана и това лято ще е зад гърба ми. Ах, как искам да свърши най-сетне. Не е заради самата работа - макар че ми се наложи да изуча за броени дни цяла нова професия [нещо, за което хората учат години], мисля.. не, знам, че се справям блестящо. Тежи ми нещо друго.. Писна ми от променливите настроения на шефа.. Писна ми да търпя презрителното отношение на другия шеф.. Писна ми да върша непристоина за администратор работа - то не бях барман, секретарка, камериерка, поща, чистачка, детегледачка, та дори на моменти изтривалка, която трябва да търпи кво ли не.. Писна ми и от надуването на разни селяни, най-вече софиАнци. Наистина не мога да разбера, защо някои хора си мислят, че след като посоченият на личната им карта адрес е софийски, това им дава право да се държат като Краля Слънце и да се отнасят с останалите като с по-низши създания.. Писна ми вече да си мълча, да преглъщам [въпреки всичко аз да излизам лошата] и в същото време да се усмихвам [все едно съм тъпа или глуха и не чувам и/или разбирам обидите и намеците] и да се старая да бъда вежлива и мила [ защото в крайна сметка хората са дошли на почивка..]

Има и още нещо.. Липсва ми семейството ми.. Някои и друг френд.. Лисва ми градът ми, моето легло, моя компютър, липсват ми дори досадните клюкарки пред блока..
Но със сигурност знам, че ще ми липсва и това място. Защото за два месеца аз го чувствах, а то и си беше, моят дом. Ще ми липсват глупостите на Зорка, досадата по лицето на Айшето, като и дам 5 стаи за зареждане, ще ми липсва дори цигарения дим от Ани.. И най-вече ще ми липсва живота със Сис. До такава степен се пристрастих [буквално] към нея, че не мога да го обясня.. Свикнах да се будя до нея, да я виждам разпилени вещите й навсякъде, накъдето се обърна, да усещам присъствието й до мен. Да си споделяме и нервите, похабени в почти всички случеи за нема нищо, и радостите, и гадната закуска или консервата с нещо, наподобяващо храна. Толкова много ти дължа, съкровището ми, и има толкова неща, за които ти дължа извинение.. Нея знам, че няма да я загубя след това, но останалото..

Раздвоена съм. Не усещам цялостна радост, че след някой и друг ден се махам завинаги от това място и ако аз не пожелая [а аз няма да пожелая, вярвайте ми] няма да стъпя повече в тоя хотел. Но нали, както се казва, започваш да цениш нещо/някой едва след като опасноста да го загубиш стане реална.

Много пъти ми се е налагало да се сбогувам. И искам да сведа подобни ситуации до минимум.. Искам да запазя това, което имам и което ценя, колкото се може по дълго.. Все пак - няма нищо вечно :)

четвъртък, 30 август 2007 г.

Tu me manques..

Tu me manques! Tu m'ecoute?
Tu me manques!
Le jour est nuit sans toi..
Le reve est un couchemar pour moi..
la vie continue pour moi..
mais ce n'est pas le meme sans toi..

/by me

вторник, 28 август 2007 г.

[красота 24/7] ..

.. или какво (не) забелязват мъжете. :)

Перфектен грим, изтощителен сешоар, антицелулитни процедури / дали резултатът си личи?!/.. what?! какво ни прихваща нас, жените? Защо, в/у да се наслаждаваме на моментите заедно с любимия човек, се притесняваме [ненужно в повечето случай] за "опаковката" си?
Днес през вратата влязоха момче и момиче да ме попитат какви са цените и момичето "на ухо" ме помоли да отиде до WC, за да пооправи малко "курника" си [!?!] естествено я насочих към въпросното помещение, след което си позволих да изпадна буквално в недоумление. "Курникът" й /фасадата, казано на БГ/ беше в идеално състояние, а въпросната мацка - като правена по поръчка. И въпреки всичко..
Ех, тва чудо жената, не спира да ме изумява. Самата аз съм част от това племе, но, за щастие, не съм никЪк типичен представител. Напълно разбирам какво им е на мъжете с нас. Оле, та аз предпочитам да обеля и нарежа 10кг лук [да се отбележи за протокола, че не понасям тази зеленчукова гадост] отколкото да се захвана с коя да е от главоблъсканиците на тема външен вид, решаващи се с цената на безумни количества време, усилия и дори пари, и които в крайна сметка са мега безсмислени. Убедила съм се, че, макар половинката ми да забелязва аромата на дезодоранта ми, състоянието на косата ми (ако се свежда до това дали е къдрава или права, руса или кестенява) и новото ми черно бельо, той няма да ме заресва повече или по-малко само заради тези неща. Щастлива съм, че съм от онзи тип момичета, които не изпадат в параноя, когато (недай си Боже) забравят да си сложат спирала преди да излязат, само защото сега той ще си промени мнението за мен и няма да се обади повече.
Отблъскващото ежедневие - фибички, руж, разни там подплънки и какви ли не още дивотии.. А всъщност на кой ли му пука за бельото. С панделки, от коприна, на ресники, с фльонги.. Блях. Какъв е смисъла, нали и без тва е скроти под дрехи?! И .. ако аз имам способноста (не че ми е притрябвала де) да различавам над 10 нюанса на червеното, то тези гени при половинката ми липсват / или са с дооста различна функция ;) /. Ето и къде се изгубва смисъла от чантичките (саковете понякога) с гримове, защото мъжете така или инЪче не го забелязват. А диетите и постоянното висене на степера за тях са си вече цяла мистерия. Не се сърдя и когато не обърнат подобаващото се внимание на новите ми обувки - със същия успех мога да нахлузя кутията им. И това е така не /само :Pp/ защото са безразлични, тъпи, късогледи или защото ни зяпат само в гърдите.
Не, не, не. Просто съм се убедила, че мъжете са над тези неща. Те преценяват ( и обичат) цялата съвкупност / да се разбира сладкия белег на рамото, манията ти по "Отчаяни съпруги" и целулита, да дори целулита. И тук една мaaлка скобичка. По личните ми наблюдения, мъжете наистина не доумяват защо прекарваме толкова много време пред огледалото в терзания относно кожата си. А и в крайна сметка за тях думата "целулит" в най-добрия случай е някаква марка фитнес уреди или кремчета (нищо лично :Pp ). Аз лично никога не съм чувала който и да е мъж да казва:" Оле, тая мадама е много яка, и с чувство за хумор, ама.. такова.. има малко целулит по бедрата." /

Извод (ох, стигнах и до тук =] ) : Важното е, аз самата да се чувствам добре в собствената си кожа. [Естествено не трябва да занемарявам грижите за външния си вид.] Тук е мястото на една стара поговорка "Харесвай се, за да те харесват и другите" :)

Извод 2 : Ако го "третираш" правилно... / хахах шегувам се :)) ... всъщност.. не се шегувам :Pp / ... всичко ще е перфектно ;) Всеки човек (дори да е планина от мускули) иска просто да бъде обичан :)

heute.. morgen.. immer.. ewig [!]

Ех, ако знаеш колко щастлива съм напоследък. Със завръщането ти някаква дупка в сърцето ми се запълни. Усещам присъствието ти, все така близо до мен, въпреки 400те км. Усещам ръката ти на рамото си и сигурноста и спокойствието, които ми вдъхва. Не съм сама! Знам го. Защото винаги ще те има..
Ти си единствения, които ме е изтърпял толкова дълго време ненадейно как.. Ти ме познаваш по-добре и от мен самата.. Ти си едно от най-хубавите неща в живота ми..
Някои ще кажат - тя е влюбена. Хах. Не! Това не е любов, по-силно е.
Приятелство.

петък, 24 август 2007 г.

Azad feat. Cassandra - Eines Tages / DE hip hop/

Geh ich meinen Weg und will meinen Kopf nicht verlieren ..
Blicke straight nach vorne, homie ich komm doch noch ans Ziel ..
Ich war schon so manches mal am Boden doch bin nie gefallen ..
Ich hatte meinen Glauben konnt mich fest an meine Liebe haltn!
Doch die Kа:lte lа:sst die Herzen erfrieren,
kann nicht die Sonnenseite finden ..
Es ist schwer und verwirrend hier ..

Eines Tages werd' ich mich freuen..
Eines Tages werd' ich jubeln und schrein..
Eines Tages wird wie in meinen Träumen -
weder Tod noch Traum mehr sein.



P.S.:
Знам, че писва само некФи текстчета да гледате тук.. Но т'ва си е моя начин да излизам душата си / т.е респективно себе си/. А и по тоя начин всеки ще може да си направи сам изводите / ако иска и/или ако не го/я мързи естетвено :D / , без аз да натрапвам моите си мисли за "нещата от живота /ми/", или да т'варя с безсмислени брътвежи :) Който разбрал - разбрал, който па не -->

GenieSs готината музичка ^^

малко мъдрост ;]

Кхъм..
Мисля си, че тук му е мястото да вметна цитати от "Железният Светилник" на Д. Талев, които ми направиха доста силно впечатление:

"Никога ли не се случва да се напълно човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли - редом с радостта, която идва, и тъгата, неутолимият копнеж по нещо загубено или непостигнато?"

...
"..ето такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът"

вторник, 31 юли 2007 г.

Хакуна Матата

70 минс до края на нощната смяна. 31 юли. Слънце, спокойствие, радост. И ако това не е щастието. Как да не се усмихнеш, а ако е в компанията на тези двамцата и да запееш...

"Хакуна Мататаа.. Колко мъдър съвет! Хакуна Мататааа.. Май звучи добре! Живей спокойно, гледай само напред. Най-върховната стратегия. Хакуна мататааа.."

Не мога да си обясня еуфорията си тази сутрин. Но не се и опитвам. Харесва ми. Харесва ми така както е. Тук и сега. Липсват ми семейството ми, лудмицата на сл, приятелите ми. Неоспорим факт. И въпреки това..

Хакуна Мататаа :)

събота, 28 юли 2007 г.

[Welcome to the real world]

Es ist Zeit was hier zu a:ndern..
Die Realita:t ist die Zukunft der Leute von gestern..
Das kann nicht mehr weitergehen,
ich hoff' nichts schlimmer zu geshehen!
Die Welt ist am Ende, dreht sich im Kreis,
wir sind krank, lieben Appartement und Preis
mehr als Tiere und Menschen, ich weiss..
Die Blicke sind leer, man hat keine Chance
etwas zu machen, es ist wie in Trance..
Es ist immer noch grau,
immer noch derselbe Traum..
Die Leute haben weder Grips, noch Courage,
aber im unterschied dazu - Garage.
Und anstatt Professeur
werden sie einfach Chouffeur..
Infollgedessen auf unseren Chousses
sterben viele mit Porschees..
Ich sehe ein blutendes Meer,
dies vertraurigt mich sehr!
Man muss zum Handeln entscheiden,
ohne die Verantwortung zu vermeiden.
das gilt als Engagement zu sich selbst...
das Leben ist wie Wahl zwischen AIDs und Krebs..
Deswegen steht nicht im Restaurant,
nimm Ru:cksicht auf Nachbar, Causin, Verwandt..

Lass uns ensemble die Ha:nde greifen und zeigen wie es sein kann!

by me

R.I.P. Nick 23.06.07


And I won't forget you my friend.. What happened..
You'll be always in my heart..
I miss YOU, Nick :(

"мир, а не гняв..
чест,а не омраза..

сила,а не страх"



В гроб студен лежиш, сломен
от черната стихия, победен ...
Но - не! Душата ти е вечно жива!
Душа - истинска, красива.
Тя още стопля наш'те дни,
смехът в ушите ни звъни
и макар че веч не си сред нас,
усещаме те всеки ден и час,
ръката ти грижовна
как безспирно ни крепи,
а душата ти гальовна
как в сърцата ни гори.
В гърдите зее раната дълбока,
защо съдбата е толкова жестока?!
Но знаем, че където и да си,
усмивката ти всичко ще краси,
а ти не би оставил ни сами,
но въпреки това ще
продължава да боли.
Никога не ще да те забравим,
за тебе мислим,
каквото и да правим
и в сърцата ни завинаги си жив,
все така усмихнат
и все толкова щастлив.

Обичаме те!

Няколко думи..

Та седях и си се чудех.. Защо не ми се спи? Защо аз работя, докато всичките ми френдс са се отдали на релакс? Защо времето минава толкова бързо? Защо живота е толкова гаден понякога? Защо има толкова "защо"-та.. Защо понякога си мислим.. за самите мисли.. Защо когато дойде онова време, когато трябва да седнем да помислим, въпросите се редят един след друг. А отговорите? Те стават все по-малко и по-малко..

Та разни мисли.. рано сутрин или късно вечер - по всяко време.. Или не в точното време, но на точното място.. Защото тук му е мястото.. Нека помислим заедно, па да видим кво ще измислим =]