неделя, 8 февруари 2009 г.

Side Effects

Когато добрите намерения бяха ценни, когато думите бяха евтини, но с голямо значение..
Сега..когато добрите намерения, са си просто ... намерения. Когато думите са скъпи и са останали (доста изкривена версия на искрени) комплименти,
а и двете са пределно кухи и безсъдържателни.
Когато мислихме, че не-допълнително култивираната красота също е красива...
Сега.. когато проявяваме излишна критика при и без повод.


Не ме питай накъде отива света. Това не е въпрос, а риторика. На челото ми е изписана една голяма чудеща се и леко намръщена емотиконка, тъкмо изскочила от един от млд отворени скайп чат-прозорци точно в този момент.
И аз няма да те питам накъде отива, не искам да се “помръкваш” толкова рано в този слънчев ден..
И докато се усетя... то дъждът вече завалял. Прости ми, ама денят си БЕШЕ слънчев, а и прогнозата до скоро беше крайно оптимистична и обещаваше безоблачно време за цяла Европа с тенденция за увеличаване на периметъра.

Но уви.

Единственото предимство е, че облаците пречат на заслепяващия ефект от Слънцето.

И естественото продължение – реализъм ...
Кога ни стана така комфортно да заспиваме без "лека нощ" и някак спорът да не ни тежи чак толкова преди заспиване?
Не ме питай защо пазим много глупости по рафтовете - съзнанието не е чисто, пък какъв е шанса да се отървем от миналите вехтории. Нали всяка една ни напомняше за нещо?

Е, вече не.
Щом така сме рещили ...

Няма да отвърждаваме. На всички въпросителни ще пишем минуси до безпаметност, обещавам ти - ще критикуваме, ще се озлобяваме и като остареем, ще знаем защо сме били заедно - събрало ни е общото негудование.

А когато//като нищо не сътворим през целия си живот ( за да не го подложим на безмилостната критика на другите) ще се оправдаем, че сме били прекалено заети да сме ЗАЕДНО.




Прости ми пак, ако звуча цинично.

Но някак си с твоя цинизъм показвам, колко обичам . . .

________



Всичко започна в онзи сив ден,

когато ти престана да казваш гордо:

АЗ СЪМ!

Когато, засрамен и уплашен,
сведе глава

и замени думите и делата си

с една мисъл –

ЩЕ ТРЯБВА ДА БЪДА ...