събота, 27 декември 2008 г.

DisSs SisSs

/ a.k.a. You know there is 2 sides to every story [!] /

See I don't know why you cryin' like a bitch
Talkin' shit like a snitch
Why you write a song 'bout me
If you really didn't care
You wouldn't wanna share
Tellin' everybody just how you feel


Не ти ли писна? С всичките съл3ливи и раздиращи сърцето (ти) историйки и мелодрами. Вземи кандидатствай за роля в театъра/киното, на теб обучение не ти е нужно, вродено ти е. Но не, не, това не е талант, то не е и лудост, просто си си в лошо настроение от 19 години насам. Друсаш се с широк спектър антидепресанти – от алкохола та чак до мъжките хормони. I don’t care, в резултат най-много в съвсем близко бъдеще да се наложи да ти ГО обрязват. Касае ме само, че ЯВНО “лечението” не ти действа. Опциите са две – позволи си щедро количество ВОДКА, сложи си всичките подплънки, до който се добереш ( не забравяй – КАТО не стигнат – слава Тогова, който е измислиш ЧОРАПА ) и излез там, навън, за да търсиш човека ( мъж или жена, аз лично вече се обърках, но със сигурност със увреден слух, зрение, сетивност и мислене) който ще може да си те представи като личност. Защото, момент, аз не мога! Затова и според мен по – правилния вариант е – стой си у вас, стига толкова вреда за човечеството.

You questioned did I care
Maybe I would have if you woulda gone down there

Но като се замисля... Хм, не, не ми пука. Отдавна мина времето да съм dein zweites ICH. Бейби, сама се изцака. Никога не си била добра в белота. Както впрочем не беше и във волейбола и по най-нови данни - и в секса. Просто не всеки може да е като мен. Не го ли проумя най-накрая? I’m just 2 good 4 this life! Единствения ми недостатък е, че съм прекалено търпелива, затова и те издържах толкова време.. But ..

Now it's over
But I do admit i'm glad I didn't catch your crabs
I can't sweat that cause I got to go.

Там, на леглото ми, лежи “твоето” бифшо момче. Защото he WAS man enough, просто ти не го оцени. И сега и той, и аз получихме каквото заслужаваме. Щастливи сме.. Но няма какво да ти обяснявам, и без това не би ме разбрала. Ти не познаваш тази дума. Отвори си всезнаещата Уикипедиа и прочети нещо по въпроса. Жалко е, че след толкова години ходене на уроци, така и не се научи да разсъждаваш сама.

Казваш – предала съм те била. Пхъх. Малко ти е. Помисли си добре кой какво на кой кога защо и как. И тогава претендирай за квото и да било.

Fuck what I did was your fault somehow
Fuck the presents, I threw all that shit out
Fuck all the cryin' it didn't mean jack
Well guess what yo ...

Fuck you right back
[ha ha ha ha]

Now you want me to come back

You must be smokin' crack
Im goin' else where and thats a fact

Скучна си ми. Факт. Обичаш ме. Факт. Е, аз теб – не. Факт!

Назад, мамка ти. Стъпила си ми в аурата!

P.S.: You made me do this [!]

събота, 20 декември 2008 г.

H.B.2.M

Мдаа.... Happy birthday to me.

Още една година. Къде е разликата? Ще се променя? Възможно, но няма да е към по-добро. Същата “усмихната реалистка с тенденция да стане сериозен оптимист”, със склонност да се oспива сутрин и да се шегува в най-неподходящите моменти. Непоправимата идеалистка, което прегаря спагетите си и и все още вярва в Дядо Коледа и Супермен. Момичето, което, докато събираше за пореден път парченцата от сърцето си, не загуби себе си. Но дали? И по-точно.. Докога?

Истината е, че сама съм си виновнa за всичко. В съзнанието си имам изградена представа за нещата и начина, по който трябва да изглеждат. Твърде вглъбена съм в тези образи и тяхното несъответствие с реалността е непреодолимо. Продължавам да изпълвам дните си с мисли въртящи се около този мой имагинерен вътрешен свят, а връзката с битието става все по-тънка.. Отричам, това което не харесвам. Това е причината за много неща...

Ето, че съм на 19.
Но годините са изкуствена мярка, поставена от хората с идея си нямам каква цел.

Виждам. Искам. Мога. Стремя се. Провалям се (понякога)..... и пак ставам! Защото и утре е ден? Защото утре ще е по-добре? Блях, no kiddin' .

Утре ще е по-гадно. Утре повече хора ще ме мразят. Утре ще е по-зле и възможността светът ми да се срине ще е по-голяма. Всичко ще е по-далеч, отколкото мога да стигна. Точно затова аз ще се драпам още по-отчаяно, като като ранено животно, с длани нагоре по склона на живота.

Просто така. Заради себе си.
19? И какво толкова?

вторник, 16 декември 2008 г.

Pour vous, les optimists!

Вие, които не се отчайвате от нищо и сте готови да чакате с часове в студа, за да даунлоуднете някоя мацка/ пич! Вие, които вярвате, че светът съществува, защото има смисъл, а не защото очевидно е невъзможно просто нищо да не съществува! Вие, които вярвате в световния мир!

Радвайте се на бъдещето - има много алтернативи!

Само да се надяваме, че урановата руда няма да свърши скоро, защото се самоизяждаме. Но нека да се радваме - може би ще живеем добре, ще строим заводи за рециклиране, ще емигрираме до Марс. А ако останем тук ще имаме щастливи семейства, ще живеем в хубави домове от с малко арматура и много бетон (дано издържат поне втора степен по Рихтер) и ще караме коли, зареждани с водород под налягане 300 атмосфери!



До екологичното бъдеще сме само на една атомна война разстояние!

четвъртък, 11 декември 2008 г.

Snap back to reality ..

Голямата трагедия не е в смъртта, а в това което умира в теб, докато си жив..... Всеки ден нещо скъпо си отива!
Понякога се чудя дали изборът, който правя, е правилния. Няма как да знам дали е така .. или не.. Замислям се над всички „но”-, „ако”- и „защо”-та. Не претендирам да съм perfect person (there's many things I wish I didn't do, but I continue learning .. I never meant to do those things to you ).. Но истината е, че човек носи отговорност за действията и избора си и трябва да живее с последствията от него, независимо дали му се нрави или не!

В реалния живот няма СТОП, ПАУЗА и после НАЗАД, липсва и бутона DELETE
Damn it! А всичко е толкова прецакано и комплицирано, откъдето и да се погледне …

Well I never pray.
But tonight I'm on my knees, yeah ..
I need to hear some sounds ,
that recognize the pain in me, yeah ..
I let the melody shine, let it cleanse my mind ..
I feel free now !
But the airways are clean
and there's nobody singing to me now..

сряда, 10 декември 2008 г.

искам .. искам ..

Днес изгубих душевното си ключе..

Мислех си, че въпреки малката дупчица в джоба, която имам то ще си стои там още дълго време. На всичко отгоре сама го метнах колкото се може по надалеч.
Спомням си как го намерих - беше увито във съобщение по Skype - "лека нощ! ;) „ ... От тогава денонощно държах в ръце тази своя пътечка към небето и се грижех за нея. Мерех думите си, поведението си, мисленето си, само за да остане при мен.
Преди да го открия джоба ми беше пълен с големи и тежки гаечни ключове, старовремски префърцунени ключища, нови нескопосани ключенца. Само новото ми беше по мярка, и за да му е по - удобно старите един по - един бяха изхвърлени, преместени и деформирани.

Сега джоба ми е пуст и скъсан. Пълня го с разни неща, но те падат през неимоверно разширилата се дупка. Притрябвало ми е! Наистина имам нужда от него...

Странно е как си мислим, че всяко ново ключе е единственото и неповторимото, а то се оказва, че ги произвеждат на конвейер. Накрая се научаваш да не плачеш за загубите и се обезчувстваш съвсем до момента, в който осъзнаваш, че вече я няма и минималната тръпка. Тези сътресения на душата я правят мека като пластилин и точно това е ужасното - пластелинените хора са свикнали да страдат и се приспособяват до пълно примирение и дори неусещане на болка.

Не искам да съм пластeлинова!

Ако спра да усещам болка, ще спра да усещам радост, щастие... Наричайте ме мазохист, но си искам всеки миг страдание докато съм жива! Искам всяка сълза, всяка крива усмивка, всяко спиране на дъха!

Искам... Искам... Искам си ключето!
Моето си ключе!

сряда, 3 декември 2008 г.

това живот ли е ? - не, това е ФАРС!

Без никакви заблуди, много малка част от здрителите,когато попаднат на телевизионно предаване, което да е от типа беседа, не сменят канала. Да,беседа. Там няма полуголи мадами,няма секс,бой,стрелба,скъпи коли, преследвания или кинозвезди. Скука,нали?

Дам...Нека хипотетично приема, че 25% от вас биха слушали беседата, просто от просто нямане на по-интересно занимание, а другите 75% ще насочат внимание към теленовели, псевдо-медицински сериали, безсюжетни блок-бъстъри, порно и периодично почесванепо някой деликатни места.Там от понякога (но не твърде често), когато не се обсъжда хайлайфът,когато не се говори за публични скандали на футболисти, или когато не гледате Сблъсък, има едни чичковци и лелки,които от време на време започват да обясняват колко са пропаднали младите, колко зле върви държавата, как липсват морал и ценности. Вие, веднага обаче скачате като опарени, обедени в правотата си и в тяхната некомпетентност "тоя пък дъртофелник, кво си ги говори, сега сме 21 век! Сега сме в Европа! Това да не му е комунистическото време! Не е вярно, сега сме свободни, сега се развиваме!"

Не, кретенизирани ми потребителю, Морал не е нито ТВ предаване, нито вид храна, нито марка презервативи. Това е нещо, което ти липсва. Та как така твоят свободолюбив ум се чувства осквернен от такива мерзки слова. За теб изконното ти право да се правиш на магаре стои над всичко.

Е, нека аз ти кажа две думи за въпросното понятие. Моралът е проклятие за тези които го имат, гадна отрова която ги осакатява и изгаря жилите им, ограничава "движенията им". Без него си като слепец вървящ по мръсна улица, покрита с боклук - не виждаш гнилоча, не те тормози грозотата, а единствено долавяш миризмата й. Знаеш че я има, но какво те интересува, щом никога няма да я съзреш. Докато тези, притежаващи противоречивият добродетел, виждат и не могат да останат безразлични. Виждат всичките гадости, в които стъпват, виждат и как ти самия добавяш още към безкрайната купчина. Но ти си сляп, какво ли ти пука, ако щеш и целия да затънеш в мръсотията..

Не, не, не. Хайде да не започваме с клишетата. Аз се въздържах, сега е ваш ред. Макар че все ще се намери някой недорасъл умник да каже "ама то винаги е било така, ти само си мислиш че е било различно." Не е вярно, а ти пък си ограничен и изключително ТЪП. НИКОГА не е било толкова зле. Поне не, откакто цивилизацията се е самоосъзнала, макар че взех да се замислям това ставало ли е изобщо някога.

Ще ви спестя обясненията какво не е наред точно, по-добре от мен знаете даже. Всеки ден фигуративно, а понякога дори буквално, ви заливат с нощното си гърне.Човешкото общество е минало през различни периоди, водени от различни политически мотиви. Някои са дърпали всичко надолу, други са давали тласък, но от всичко сме извлекли най-хубавото и се е градило нагоре. Да, но сега сме в период на щагнация и корозия не на водещите ни идеи, а на самите нас. Цялото развитие до сега ще е на вятъра, ако личността пропадне. А това е на път да се случи съвсем скоро...

Какво цените? За какво се борите? Какво искате за себе си, а за близките си? Как искате да живеете? Кое е добро за вас и кое - не? Кое е наистина важно? Знам отговорите. Това ме плаши най-много от всичко. Ето къде сме изгнили - отвътре. Отвратителни, гангренясали, пропаднали - повече от всякога до сега.

От чисто човешка гледна точка, кое е най-важно? Защо оставяме първичните желания да ни водят - "искам не искам"? Гнусно е, неприятно е, потискащо е. Нищо чудно че от кървища,черва и нечистотии не ми се повдига. Най-неприятната гледка е душата.Без да преувеличавам, това което истински ме е потрисало е било това, което виждам в заобикалящите ме. Страшното е, че не сме толкова различни. Аз знам на какво държа и какво искам. Не знам дали съм права, но ще го отстоявам.

Всичко написано е напразно, то няма дори минимално значение.Не мога да се надявам да променя другите, моля се единствено да запазя себе си.

Там някъде, няма ли някой друг като мен?

Съзрявам, очите ми се отварят и виждам все повече неща. Колкото повече гледам, толкова по-грозно става.

Живеем във фарс. . .