творческа криза [масивна]

И преди съм имала такива, ама тази си е доста сериозна.
Може би просто нямам вдъхновение? Нямам желание? Нямам сили?
Най-правилно би било да кажа- и 3-те.

Изцедена съм физически и психически от университета, с който са свързани едва ли не 4/5 от времето ми – останалото отделям на различните физиологични процеси. Вярно,това никога не ме е спирало преди, даже е подсилвало пламъка на желанието ми. Но сега съм лишена от желание да се занимавам със странични неща. Празна съм.
Искам пак да си върна оптимизма, тласъка, хъса, онова което караше my smile still to stays ON, no matters what, но съм прекалено безсилна.

Останах затисната под куп стара хартия.
И праха, Боже, праха, не мога да дишам от него.

Мразех студа, а какво стана? Не ми прави впечатление. Светът е студено място [дори в жегата].

И на какво прилича това? На нищо, дори за дневник не става..


Търсех нещо, търсех някой само за себе си.. Сега вече нищо не търся.

Преди поне смисъла виждах. Какъв ти смисъл....