събота, 6 септември 2008 г.

За любовта като придобит дефект от 1ва необходимост

Няма по-експлоатирана тема от любовта. Факт. Може би в съвремието я конкурира само и единствено футболът, но и той (исторически погледнато) има още много бира да изпие.

Любовната теория е винаги свежа (евъргрийнеста чак), защото постоянно се допълва с нови хипотези, чието доказване е все предстоящо и никога настоящо a.k.a въпросът поражда в/у отговор – поредния въпрос.. Едно обаче е теоризирано – няма крива и права любов. Или е любов, или не е. Т.е. няма тън-мън.

Дотук добре (както казал един, когато стигнал десетия етаж, падайки от небостъргач). Ами сега?


Как да я разпознаем веднага: е ли, не е ли? И това си има отговор: няма как, освен ако не приложим ненаучни методи, защото.. Любовта е доказана лудост, така че рационализма и логическата импликация
само се пречкат. За изследване биохимията на мозъка в периода на романтичната любов били наградени (обаче с антинобел, защото не върви някак си да е Нобелова награда, бидейки толкова фраш с компромати) химиците от университета в Пиза, тъй като са доказали, че химическите процеси на мозъка в периода на романтичната любов са сходни с процесите в мозъка на шизофреника. Край на цитата.


[ Прекъсване за реклама: посетете кинофестивала „Любовта е лудост” от 06 септември до 10 октомври тази година . Часовете и мястото са известни.]

Ха, и таз добра! И не стига това, ами и Иван Вазов
се изказал (къде на място, къде не): “На Любовта трябва да се наложи карантина, както на холерата и чумата, от които Тя прави по-големи опустушения…“ Къде къде по-добър тон е запазил Френсис Бейкън,изказвайки мнението,че „Невъзможно е да обичаш и да бъдеш разумен“.Но същината на проблематиката е все една и съща а.к.а love equals craziness..







Ето, вече имаме два сигурни отговора. Следователно губим интерес към тях и продължаваме смело по трета точка: че любовта е сляпа. Тази теза е подкрепена с най-много доказателства, но тук, неизвестно защо, изследователите продължават да копаят. И колкото повече копаят, по-непрогледно става. Странното е, че на този неадекватен процес мнозина му казват творчество и нещо повече – любовно творчество.

Но да оставим Тъмна Индия на индиЯнците и да погледнем, разбира се, понаучномУ на въпроса за продължителността. Най-дългата мерна единица за романтична любов /според учените/ е 4 години. Любовта по останалите параграфи продължава още известно време. Но колко точно - това не ми е известно. Трябва да поживеем, за да видим. Или чуем. Или прочетем по вестниците. Или ни го покажат по телевизията. Казва ли ти някой? Пък и смееш ли да питаш, не дай си Боже се опитлаем още повече и излизане – йок.

Търпение му е майката. По-нетърпеливите да си го изчислят. Може да се окаже доживотно.. Лошо няма! :)

За себе си ще изведа 3 извода ( не без помощ на великите умове):
1. "Любовта е толкова голяма сила, че може да бъде надмината само от летенето." - Сервантес

2. “Не искам просто да живея - искам първо да обичам, а между другото - да живея. “ Зелда Фицджералд

3. Ако нещо е хармонично и завършено, като инертният газ и шоколада, то си е самодостатъчно ..

… и си е чист разход на време, енергия и интелект да го доказваме отново и отново.. А ако все пак трябва да обясня защо го обичам, “ единствения възможен отговор е, защото той е той, а аз съм аз” / Мишел дьо Монтен
/ [!]



дЪ enD

P.S.: Дано да се научим да “боравим” с любовта по-добре отколкото с ЛПС, за да предотвратим неизменните психо-природни катастрофи и да не се стига до наложителна изолация.. ;)