неделя, 4 май 2008 г.

The Matrix

Уау :) След седмица като тази би било опашата лъжа, ако твърдя, че живота ми е скучен .. Толкова много и различни емоции – от Марианската падина до Луната! И все пак се учудих, че точно един наглед случаен разговор в скайп ме наведе на толкова задълбочени мисли.. Оле, та той ми каза, че приличам на 12 годишно момиченце – крехка, нежна и толкова въздушна. При което се втрещих напълно. Не че ми се случва за първи път, ни най-малко. Хах макар че ако бях 40+ бих се радвала на - 10тина, не че сега ми е кой знае какъв проблем винаги да изискват точно моята лична карта :D Даже е забавно да гледаш тъпото изражение на поредното ченге, на което връзката м/у зрителния нерв и главния мозък явно е прекъсната :D

Но тази вечер ми стана супер странно.. Понеже всъщност осъзнах, че на 18 аз не се различавам особено от 12 годишно сладко създание с лунички и невинен поглед. И нямам проблем с това, защото that's me- sweet and innocent doll of porcelain. Преминала съм през доста неща за скромната си възраст, да, всяко от които ме е променило в положителен или отрицателен аспект [май повече второто (angel) ]. Не съм перфектна, чувствам се пораснала и по-зряла, факт е и че съм, но лицето ми все още носи спомена за детското. И аз нямам нищо против това, както и когато поредното сладко малко създание протегне ръчички за прегръдка към мен, сякаш открило в мое лице нещо познато и близко. Но наистина не разбирам “големия лош свят” … Не разбирам защо 8 годишната дъщеричка на съседа си слага сенки ft спирала ft пудра.. Не разбирам защо съученичка на сестричката ми е горда от факта, че е възможно да е бременна и идея си няма кой може да е бащата.. А вече уж пораснали и трезво мислещи издивиди ме изненадват още повече и от децата.. Аз ли съм бъгната или нещо в цялата системата не е наред?! ..

Вече не знам да се смея ли или да плача :?
Колко е странно как хората не различават гъзарията от тъпотията.. И не осъзнават, миличките, колко прозрачни / което НЕ се дължи на вечните диети за TOP форма/, изпростели и скучни изглеждат. На какви се опитвате да се правите? Бъдете себе си! Животът е твърде кратък да се правите на когото и да било друг! Не виждате ли как всичките сте еднакви по трети признак за еднаквост?! Леко навлязох в математиката, за да изясня на децата с ЕГН 90+, че ще имат да гледат и да се чуууудят ... Понеже в крайна сметка по-добре е да пишете правилно, а не да се правите на две и половина! Нагледах се на кукли Барби още през детските си години.

Писна ми от бритонясани и от ХАУС маняци/чки [съчувствам на истинските фенове на този стил, понеже това си е жива ебавка с тях!] Мразя и тия бръмбарски очила, с които се носите и ден и нощ (и очаквам всеки момент да яхнете по някой Харли Дейвидсън). А каква е целта на тези перли? Да се удушите на тях ли? Възможно е грешката да е в мен, но, честно, трудно проумявам! Всички слушате еднква музика, харесвате едни и същи дрехи, грим, книги [или може би просто някакви предварително запаметени заглавия], и в същото време всички повтаряте колко сте различни.

Колкото до мен.. Модно или не, не ми пука около кого се върти светът. Нямам нужда някой да ми казва, че съм красива, ИЛИ умна, ИЛИ обичана. Знам точно каква съм и най-важното - нямам нужда от този някой, а от приятелите си!

You don't have to love me.. You don't even have to like me.. But you will respect me!

И знаеш ли защо? Защото I Am SomeBody [!]

Няма коментари: