вторник, 28 август 2007 г.

heute.. morgen.. immer.. ewig [!]

Ех, ако знаеш колко щастлива съм напоследък. Със завръщането ти някаква дупка в сърцето ми се запълни. Усещам присъствието ти, все така близо до мен, въпреки 400те км. Усещам ръката ти на рамото си и сигурноста и спокойствието, които ми вдъхва. Не съм сама! Знам го. Защото винаги ще те има..
Ти си единствения, които ме е изтърпял толкова дълго време ненадейно как.. Ти ме познаваш по-добре и от мен самата.. Ти си едно от най-хубавите неща в живота ми..
Някои ще кажат - тя е влюбена. Хах. Не! Това не е любов, по-силно е.
Приятелство.

Няма коментари: