паралели

// "I never thought that I'd do something like that..
When I saw you 2 - it hit me like a heart attack, oh no.. "

I replay over and over again ..

Тъмно е. И студено, много студено.
Препъвам се по съвършено гладка права.
Тотална липса на каква да е координация в тялото ми,
дори понякога забравям физичния процес на дишането,
но вървя..
Вървя към точка, копче, мисъл и/или действие -

неизвестната, откъдето започна всичко.

Отново, и отново, и отново..

" .. 'cause it's all in my head..
I think about it over and over again .. "

Още мрак.
И една илюзия - съвършенство и лъжа, едновременно.

Представи си, че ти липсвам.. / поня мъничко?! .. /
Представи си, че ми липсваш.. И какво?!

Добре тогава.. Представи си, че знам какво искам.
Поне веднъж.

Не смятам, че съм способна да се справя
с всичките въпросителни - толкова много;
с желанията си - толкова противоречиви;
със силите си - с толкова различна амплитуда ..

Аз съм хаос под прикритие.
Прикритието на илюзията.

Но .. Заслужава ли си да бъда лицемерна със себе си?
________________________

P.S.: Over and over again.. and again.. 'till when?!