понеделник, 24 ноември 2008 г.

me and you ..


Големия въпрос – любов или приятелство.. А може би и двете?
Обикновено споровете на тази тема за повече от ожесточени, а в следствие никога не се стига до конкретен отговор. В повечето случаи само и единствено се демонстрират най-грозните черти от мъжкия и женския характер, в отчаян опит да се докаже съответната теория ( нещо ала мъжете мислят само с по-малката си глава, а жените са меркантилни егоистични същества, чиято вселена се върти около козметичния салон .. )
А всичко е толкова просто –точно като теорията за относителността! Всичко зависи от чувствата (нали?!) Звучи прекалено лесно за да е достоверно, или?
Така е! Да разбереш сам себе си и да решиш този отсреща само като приятел ли го усещаш, или си влюбен безпаметно или нещо по средата, е може би най-трудното нещо на света ( с изкл може би на изучаването на немско обществено право СИРЕЧ правна система, институции и политика и бла бла блааааа ...)
Напоследък се замислям какво ценя повече в една връзка – духовния аспект или физическия ( разбирай духовна връзка плюс секс). Или казано по по-друг начин – може ли приятелството да прерасне невредимо и неопетнено на другото ниво?

Ако приятелството е..

.. когато можеш да говориш с него за менструацията си без да се притесняваш от това..
.. изслушваш го когато ти обяснява за новата джаджа, с която се е сдобил следобед ( макар че дори идея си нямаш дали въпросното е от семейство „ за компютъра” или има нещо общо с амортисьорите на кола .. )
.. когато абсолютно обективно си казваш мнението по всякакви въпроси ( дори да не си чак дотам компетенстна)
.. когато НЕ ти пречи да те види с анцуг и маска на лицето на средата на разхвърляната ти до безобразие стая.. Не ти пречи, че закъснява, нито пък му държиш сметка защо не се е обаждал дни наред.
.. когато много много много ти се иска да е щастлив..


То любов от другата страна е..

.. ако той ти говори за последния си работен проект, а ти си го представяш надвесен над теб… гол
.. когато неговата болка е и твоя собствена..
когато го ревнуваш от приятелките му и никак не ти се слуша как след лекции е хапнал пица с някоя, понеже толкова ти се иска да си била на нейното място..
.. когато си намираш предтекст да му се обадиш, да го видиш..
.. когато си слагаш гланц за устни милион пъти преди срещата ви, за да изглеждаш добре за него..
.. когато не можеш да го откъснеш от мислите си, no matter what you do и т.н и т.н..

Всъщност аз не мога да си представя едното без другото .. Все едно Клайд без Бони.. текила без ликьор.. Тимон без Пумба..
аз без теб..

Не просто не мога! А и не искам!


Знаете ли …

Have you ever loved someone so much to give an arm 4 …
Not the expression, no, literally give an arm for?
When they know they're your heart,
and
you know you were their armour ..
And you will destroy anyone who would try to harm 'em [!]



… когато си опознал достатъчно даден човек – независимо дали това е ставало в рамките на месеци, години, а защо не и цял живот … Когато той умее да „ чете” по тона на гласа си, когато довършва изреченията ти и отгатва мислите ти …Когато можете да прекарате часове наред заедно и винаги има какво да си кажете …


... и има още толкова неща, които ви свързват, единственото което има значение е да сте с този човек. В един не дотам точно определен момент изпитваш такава непреодолима нужда от него и се чудиш как си можел да дишаш преди появата му в живота ти..

Чудиш се "защо не..", "може би ако.." и т.н ... Но това не променя нищо - you belong to him ..


Yesterday.. Today.. Tomorrow..

Няма коментари: