Децата - Бъдещето на България
През последните дни България изстрада много. Десет бългасрки деца загинаха на гранциата между Сърбия и Черна гора, а две са безследно изчезнали. Но защо именно децата?
Детето. Ако направим справка в речник, там ще пише: " Душевно чист и невинен човек" и това наистина е така. Та какво са видели те от живота? Аз също съм дете и се надявам, че този случай, колкото и трагичен да е той, да послужи за пример на българския народ, за да сме човечни и отговорни в отношенията помежду си, защото няма как да знаем какво ни е подготвил живота.
Завистта, лъжата, агресията - за съжаление напоследък се натъкваме само на това. А не съумяваме да оценим силата на приятелството, обичта, искреното разкаяние. Всеки заслужава да бъде обичан и да обича. Всеки трябва да има приятели и да е такъв. Всеки има право на втори шанс, защото аз вярвам ,че доброто все още ръководи света.Но не за дълго, ако не му помогнем!
Цяла България замръзна пред 10те ковчега с 10те вечно млади и невинни деца, трагично погубени от черните води на сръбската река Лим. През Великата седмица всички страдаха заедно със злочестите семейства, близки и приятели. Нищо не може да заличи драмата, която ни направи за няколко дни истински хора и българи - сплотени ,единни и човечни. Майките, на които съдбата бе отредила жестокият жребий, намериха сигурно рамо, на което да се облегнат, но не съществуват думи, които да са способни да ги утешат.
Мен ме заболя най-много от факта, че след няколко дни със отзвучаването на събитието всички сякаш погребаха случката дълбоко в сърцата си. Със споменът българите погребаха и сплотеността и единството. А не би трябвало..
Децата - те са цветята в света, който за съжаление става все по-жесток. Нима ние имаме някаква вина за това? С какво сме предизвикали ние всичко това? Задавам си въпроса, дали тези деца загинаха напразно? Не, не съвсем. Тази случка остави белег в съдбата ни и я промени. Аз разбрах, че трябава да използват всичките си умения, за да оцелея и да постигна нещо, докато имам тази възможност. И ще продължа напред, за да променя предпоставките, довели до толкова сълзи и болка.
Детето. Ако направим справка в речник, там ще пише: " Душевно чист и невинен човек" и това наистина е така. Та какво са видели те от живота? Аз също съм дете и се надявам, че този случай, колкото и трагичен да е той, да послужи за пример на българския народ, за да сме човечни и отговорни в отношенията помежду си, защото няма как да знаем какво ни е подготвил живота.
Завистта, лъжата, агресията - за съжаление напоследък се натъкваме само на това. А не съумяваме да оценим силата на приятелството, обичта, искреното разкаяние. Всеки заслужава да бъде обичан и да обича. Всеки трябва да има приятели и да е такъв. Всеки има право на втори шанс, защото аз вярвам ,че доброто все още ръководи света.Но не за дълго, ако не му помогнем!
Цяла България замръзна пред 10те ковчега с 10те вечно млади и невинни деца, трагично погубени от черните води на сръбската река Лим. През Великата седмица всички страдаха заедно със злочестите семейства, близки и приятели. Нищо не може да заличи драмата, която ни направи за няколко дни истински хора и българи - сплотени ,единни и човечни. Майките, на които съдбата бе отредила жестокият жребий, намериха сигурно рамо, на което да се облегнат, но не съществуват думи, които да са способни да ги утешат.
Мен ме заболя най-много от факта, че след няколко дни със отзвучаването на събитието всички сякаш погребаха случката дълбоко в сърцата си. Със споменът българите погребаха и сплотеността и единството. А не би трябвало..
Децата - те са цветята в света, който за съжаление става все по-жесток. Нима ние имаме някаква вина за това? С какво сме предизвикали ние всичко това? Задавам си въпроса, дали тези деца загинаха напразно? Не, не съвсем. Тази случка остави белег в съдбата ни и я промени. Аз разбрах, че трябава да използват всичките си умения, за да оцелея и да постигна нещо, докато имам тази възможност. И ще продължа напред, за да променя предпоставките, довели до толкова сълзи и болка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар