70 минс до края на нощната смяна. 31 юли. Слънце, спокойствие, радост. И ако това не е щастието. Как да не се усмихнеш, а ако е в компанията на тези двамцата и да запееш...
"Хакуна Мататаа.. Колко мъдър съвет! Хакуна Мататааа.. Май звучи добре! Живей спокойно, гледай само напред. Най-върховната стратегия. Хакуна мататааа.."
Не мога да си обясня еуфорията си тази сутрин. Но не се и опитвам. Харесва ми. Харесва ми така както е. Тук и сега. Липсват ми семейството ми, лудмицата на сл, приятелите ми. Неоспорим факт. И въпреки това..
Хакуна Мататаа :)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар