Сега..когато добрите намерения, са си просто ... намерения. Когато думите са скъпи и са останали (доста изкривена версия на искрени) комплименти,
Когато мислихме, че не-допълнително култивираната красота също е красива...
Не ме питай накъде отива света. Това не е въпрос, а риторика. На челото ми е изписана една голяма чудеща се и леко намръщена емотиконка, тъкмо изскочила от един от млд отворени скайп чат-прозорци точно в този момент.
И аз няма да те питам накъде отива, не искам да се “помръкваш” толкова рано в този слънчев ден..
И докато се усетя... то дъждът вече завалял. Прости ми, ама денят си БЕШЕ слънчев, а и прогнозата до скоро беше крайно оптимистична и обещаваше безоблачно време за цяла Европа с тенденция за увеличаване на периметъра.
Но уви.
Единственото предимство е, че облаците пречат на заслепяващия ефект от Слънцето.
И естественото продължение – реализъм ...
Кога ни стана така комфортно да заспиваме без "лека нощ" и някак спорът да не ни тежи чак толкова преди заспиване?
Не ме питай защо пазим много глупости по рафтовете - съзнанието не е чисто, пък какъв е шанса да се отървем от миналите вехтории. Нали всяка една ни напомняше за нещо?
Е, вече не.
Щом така сме рещили ...
Няма да отвърждаваме. На всички въпросителни ще пишем минуси до безпаметност, обещавам ти - ще критикуваме, ще се озлобяваме и като остареем, ще знаем защо сме били заедно - събрало ни е общото негудование.
Но някак си с твоя цинизъм показвам, колко обичам . . .
________
Всичко започна в онзи сив ден,
с една мисъл –
ЩЕ ТРЯБВА ДА БЪДА ...
