Винаги ще бъдеш ти. Само и единствено. Моя личен наркотик. Усещам зависимоста с тялото и с ума си. Усещам теб. И замръзвам. Вкаменявам се. Ослепявам. Оглушавам. И не регистрирам вече нищо друго наоколо.
Сравнението се натрапи от само себе си - знаеш ли, грешиш. Години наред играя буфера в схемата. Един трансформато //елементарна физика. Като призма поемам 'цветните' и цветущи неща върху себе си, за да може до теб да достигне само чистата бяла светлина. От както се помня стоя на пътя на куршумите. От еднa страна на нашите глупави и жестоки игрички, а от друга - (against) the whole other world. Може би мина прекалено много време. А може би и .. Who knows.
Наричаш ме студена. True. Have 2 be this way. За да може следващия път, когато сърцето ми се натроши на малко изящни ледени късчета, твоят допир, усещането на твоята кожа по моята, да ги разстопи и да го съживи наново, до следващия път, когато трябва да замръзне отново. И отново. И отново..
I feel so tired.
All I've ever needed in this life of sin and lies IS you.
So I keep running back.
_____________________
My friends say that I should leave you behind
and stop wasting all my time ..
But I can't move on.
Cause that means forgettin', forgettin', everything we had ..
Instead I keep running, keep running, I keep running back ... 2 YOU
четвъртък, 31 декември 2009 г.
вторник, 29 декември 2009 г.
сряда, 11 ноември 2009 г.
Lips Of An Angel
Come feed the rain.. in my brain, let it rain.
_____________________________
Cynical, jaded, faithless, disappointed, disillusioned, used.
If I could take back all my sweat, my tears, my sex, my joy I would.
My time, my love, my effort, passion, dedication.
In case of mistaken identity I gave these things to you.
If I sound angry, bitter, sad, infatuated - it's the truth.
Denial, anger, bargaining, depression, just a few
stages of acceptance that it's really over.
It's just so complicated and I'm stupid for believing in you!
______________________________
Now tell me .. are my lips unkissable?
сряда, 7 октомври 2009 г.
the ugly truth
[27.9.2009 г. 22:55:17] ... каза: кажи ми какво искаш от мен ... да направя
[27.9.2009 г. 22:55:21] ... каза: на 2500 км си мама му стара
[27.9.2009 г. 22:55:33] ... каза: малко ли ти се молех да останеш ?!
[27.9.2009 г. 22:55:47] ... каза: а ти кога се сети за мен ... ?!
[27.9.2009 г. 22:56:04] ... каза: след като реши, че си си отмъстила достатъчно
[27.9.2009 г. 22:56:11] ... каза: и очакваш всичко да е както преди
[27.9.2009 г. 22:56:19] ... каза: и да те приемам по същия начин ?!
[28.9.2009 г. 00:08:04] ... каза: В момента ти не проявяваш това разбиране, което искаше от мен навремето. Не знам защо двете са ти толкова черни. Защото ми подадоха ръка, докато аз пропадат от мъка по теб, докато "инструмента" на "..." беше между краката ти? Защото ме обикнаха такава каквато съм, докато ти правеше всичко възможно да ме съсипеш? Или може би защото успяха заедно да съберат някаква частица от разбитото ми на парченца от теб сърце, докато ти стараеше да покажеш пред всички колко съм жалка, ти колко си по - велика от мен и колко много можеш да ме унижиш? И накрая след като ти омръзна да си играеш с мен и с чувствата ми към теб, които ти така и не видя никога, реши да ми пишеш и да очакваш към мен да съм те чакала след всичко, което ми причини и да не съм се опитала да се изправя и да продължа ... А твърдиш, че аз не те познавам!
____________________
// 'Snap back 2 reality. Oh, here goes gravity.'
'And now I see what I really am -
a thief , a whore, and a liar..'
[27.9.2009 г. 22:55:21] ... каза: на 2500 км си мама му стара
[27.9.2009 г. 22:55:33] ... каза: малко ли ти се молех да останеш ?!
[27.9.2009 г. 22:55:47] ... каза: а ти кога се сети за мен ... ?!
[27.9.2009 г. 22:56:04] ... каза: след като реши, че си си отмъстила достатъчно
[27.9.2009 г. 22:56:11] ... каза: и очакваш всичко да е както преди
[27.9.2009 г. 22:56:19] ... каза: и да те приемам по същия начин ?!
[28.9.2009 г. 00:08:04] ... каза: В момента ти не проявяваш това разбиране, което искаше от мен навремето. Не знам защо двете са ти толкова черни. Защото ми подадоха ръка, докато аз пропадат от мъка по теб, докато "инструмента" на "..." беше между краката ти? Защото ме обикнаха такава каквато съм, докато ти правеше всичко възможно да ме съсипеш? Или може би защото успяха заедно да съберат някаква частица от разбитото ми на парченца от теб сърце, докато ти стараеше да покажеш пред всички колко съм жалка, ти колко си по - велика от мен и колко много можеш да ме унижиш? И накрая след като ти омръзна да си играеш с мен и с чувствата ми към теб, които ти така и не видя никога, реши да ми пишеш и да очакваш към мен да съм те чакала след всичко, което ми причини и да не съм се опитала да се изправя и да продължа ... А твърдиш, че аз не те познавам!
____________________
// 'Snap back 2 reality. Oh, here goes gravity.'
'And now I see what I really am -
a thief , a whore, and a liar..'
събота, 26 септември 2009 г.
music - Changed by Sylver
mood - crushed and burned
__________________________
Every minute that we refuse to love one another,
another dolly cries another tear.
And this particular dolly
looks me back from the mirror right now.
The story of life (or its tragedy,
depends) - girl meets boy.
(The girl gets stupid.)
The boy and the girl live (stupidly) ever after.
Happy End.
R u kidding me?!
Reality is almost always wrong,
but it’s just it - deal with it or take pills.
You'd rather imagine you can escape,
instead of actually try.
'Cause if you fail, then you've got nothing.
So you'll give up the chance of something real,
so that you can hold on to hope.
Thing is,
hope is for sissies.
And so,
I couldn’t help but wonder ..
What if Prince-Charming had never showed up?
Would Snowwhite have slept in that glass coffin forever?
Or would she have eventually woken up,
spit out the apple,
gotten a job,
a healthcare package
and a baby from her local sperm bank? …
But does it make a difference what I think?
I'm a jerk.
The only thing that matters is what you think.
The love,
that’s just how we match organs these days.
Does it worth it all?
mood - crushed and burned
__________________________
Every minute that we refuse to love one another,
another dolly cries another tear.
And this particular dolly
looks me back from the mirror right now.
The story of life (or its tragedy,
depends) - girl meets boy.
(The girl gets stupid.)
The boy and the girl live (stupidly) ever after.
Happy End.
R u kidding me?!
Reality is almost always wrong,
but it’s just it - deal with it or take pills.
You'd rather imagine you can escape,
instead of actually try.
'Cause if you fail, then you've got nothing.
So you'll give up the chance of something real,
so that you can hold on to hope.
Thing is,
hope is for sissies.
And so,
I couldn’t help but wonder ..
What if Prince-Charming had never showed up?
Would Snowwhite have slept in that glass coffin forever?
Or would she have eventually woken up,
spit out the apple,
gotten a job,
a healthcare package
and a baby from her local sperm bank? …
But does it make a difference what I think?
I'm a jerk.
The only thing that matters is what you think.
The love,
that’s just how we match organs these days.
Does it worth it all?
понеделник, 21 септември 2009 г.
A,B,C..
Искаме различни неща. Не го твърдя, но просто не съм в състояние да предложа доказателства в полза на противното. Мъжете искат да правят секс с една жена. После искат да правят секс с друга жена. А след това с трета. После искат да хапнат наденица и да поспят малко, а после искат да правят секс с четвърта жена, после с пета, докато умрат. Жените, от друга страна, искаме връзка (нали? ). Може и да не я получим или може да спим с много мъже, преди наистина да я получим, но в крайна сметка искаме именно това. Това е целта. Мъжете нямат цели. Поне не естествени. Затова си ги измислят, и ги разполагат в двата края на футболно игрище. А после изобретяват футбола. Или пък си избират противници, или се опитват да забогатеят, или започват войни, или пък измислят безброй други проклети тъпотии, за да компенсират факта, че нямат истински цели. Точка xD
Проблемът възниква, защото всъщност ..
Проблемът възниква, защото всъщност ..
получаваме еднакви неща!
'We All Want The Same Thing (acoustic)'.mp3
'We All Want The Same Thing (acoustic)'.mp3
by Kevin Michael feat. Akil Dasan
четвъртък, 10 септември 2009 г.
П.с.
Болката е нещо, което си причиняваш сам.
Другите хора ти причиняват разни неща, да - удрят те или те намушкват с нож, или се опитват да ти счупят ръката ( а може би и дефакто я чупят), - но болката я създаваш самият ти !
______
А ти, добър човек ли си ?
понеделник, 7 септември 2009 г.
Усмивката замръзна на лицето ми сякаш гледах Медуза.. Заляха ме толкова много чувства, че усетих как гърлото ми се сви, а с което и притока на въздух към дробовете ми рязко спря. ‘Какво, по дяволите?’
Съжаление, да.
Изпитвах съжаление към себе си. Съжаление към нея, към дадените за осиновяване бебчета и към Черна Гора след разгрома 4-1 за квалификациите, но най-вече изпитвах съжаление към себе си и.. това трябваше да спре. Погледът ми се размъти, мислите ми се лутаха като в лабиринт. Излязох на разходка. Тръгнах млад човек, достигнах средна възраст до Извора, а след около час вече бях готова за старчески дом. Усещах изтощението, разливащо във всяка моя вена, артерия и капиляр. Дъхът ми започна да се накъсва, когато тялото ми започна да регистрира изминалото време. Беше много, прекалено. Опитах се да дойда на себе си като видя забавната страна на нещата.
.
Не беше лесно, и не съм особено сигурна, че се справих както трябва, но това просто е нещо, което обичам да правя, когато нещата не вървят добре. Защото, замислих се, какво означава, че нещата не вървят добре? В сравнение с какво? Можете да кажете: в сравнение с това, как са вървели нещата преди няколко часа, или преди няколко години. Но не е там въпросът. Ако две коли се носят с голяма скорост към тухлена стена без спирачки, и едната кола се блъсне в стената мигове преди другата, не можете през тези няколко мига да кажете, че втората кола е много по-добре от първата. Нали?
Смъртта и нещастието дебнат зад гърба ни във всяка секунда от живота ни, опитвайки се да се докопат до нас. И не уцелват през по – голямата част от времето. Безброй изминати мили по автомагистралата, без задното колело да експлодира. Многобройни вируси, които се плъзгат през телата ни, без да ни заразят. Безброй пиана, които падат миг след като сме отминали. Или цял месец след това – няма значение.
Затова, освен ако не падаме на колене и не въздаваме благодарности всеки път, когато бедата ни отмине, е безсмислено да роптаем, когато ни връхлети. Нас или някой друг. Защото не я сравняваме с нищо.
И във всеки случай ние всички сме мъртви или никога не сме се раждали, и цялата работа всъщност е само сън.
Ето виждате ли, това наричам аз забавна страна. Защо ли тогава по бузите ми все още се стичаха сълзи?
Съжаление, да.
Изпитвах съжаление към себе си. Съжаление към нея, към дадените за осиновяване бебчета и към Черна Гора след разгрома 4-1 за квалификациите, но най-вече изпитвах съжаление към себе си и.. това трябваше да спре. Погледът ми се размъти, мислите ми се лутаха като в лабиринт. Излязох на разходка. Тръгнах млад човек, достигнах средна възраст до Извора, а след около час вече бях готова за старчески дом. Усещах изтощението, разливащо във всяка моя вена, артерия и капиляр. Дъхът ми започна да се накъсва, когато тялото ми започна да регистрира изминалото време. Беше много, прекалено. Опитах се да дойда на себе си като видя забавната страна на нещата.
.
Не беше лесно, и не съм особено сигурна, че се справих както трябва, но това просто е нещо, което обичам да правя, когато нещата не вървят добре. Защото, замислих се, какво означава, че нещата не вървят добре? В сравнение с какво? Можете да кажете: в сравнение с това, как са вървели нещата преди няколко часа, или преди няколко години. Но не е там въпросът. Ако две коли се носят с голяма скорост към тухлена стена без спирачки, и едната кола се блъсне в стената мигове преди другата, не можете през тези няколко мига да кажете, че втората кола е много по-добре от първата. Нали?
Смъртта и нещастието дебнат зад гърба ни във всяка секунда от живота ни, опитвайки се да се докопат до нас. И не уцелват през по – голямата част от времето. Безброй изминати мили по автомагистралата, без задното колело да експлодира. Многобройни вируси, които се плъзгат през телата ни, без да ни заразят. Безброй пиана, които падат миг след като сме отминали. Или цял месец след това – няма значение.
Затова, освен ако не падаме на колене и не въздаваме благодарности всеки път, когато бедата ни отмине, е безсмислено да роптаем, когато ни връхлети. Нас или някой друг. Защото не я сравняваме с нищо.
И във всеки случай ние всички сме мъртви или никога не сме се раждали, и цялата работа всъщност е само сън.
Ето виждате ли, това наричам аз забавна страна. Защо ли тогава по бузите ми все още се стичаха сълзи?
понеделник, 13 юли 2009 г.
revelations part 2 : your new beginning
На света има добро и зло... Правилно и грешно...
Ако сме надарени с проницателност, във всеки се съзират пукнатини, от които струи светлина.. или просто черни дупки – доказателство за липсата й . Времена, когато можем да прозрем смисъла.
Свидетелство за двойствеността на живота. Всеки от нас притежава тъмна и светла страна.. Може да притежава една от двете крайности, въпрос на избор. А съдбата, вървейки по житейската ни пътека, може да бъде отклонена от решенията, които взимаме, от любовта, в която се вричаме, и обещанията, които удържаме.
И тогава, изведнъж .. не всичко опира до нас самите .. Когато срещнеш даден човек .. тогава всичко губи значението си, с изключение на щастието му.. И знаеш , че „you will destroy anyone who would try to harm em”, дори този anyone да си ти ..
____________________
// Baby, we were all wrong .. It’s all illusions, we r living in the past all along – it’s just not right. Love isn’t “screamin' yellin' cuzin' pushin', and rumblin' and arguing” + lot’s of tears, pain and LIES ! I guess , we are just not meant to be .. My schatzy, you complete me, but we are EXTERMINATing each other … I can NOT do this to you anymore, just can't .. You deserve so much better then me ..
So …
And when I'm gone, just carry on, don't mourn ..
Just know that I'm looking down on you smiling..
So baby don't feel no pain.. Just smile back ..
Ако сме надарени с проницателност, във всеки се съзират пукнатини, от които струи светлина.. или просто черни дупки – доказателство за липсата й . Времена, когато можем да прозрем смисъла.
Свидетелство за двойствеността на живота. Всеки от нас притежава тъмна и светла страна.. Може да притежава една от двете крайности, въпрос на избор. А съдбата, вървейки по житейската ни пътека, може да бъде отклонена от решенията, които взимаме, от любовта, в която се вричаме, и обещанията, които удържаме.
И тогава, изведнъж .. не всичко опира до нас самите .. Когато срещнеш даден човек .. тогава всичко губи значението си, с изключение на щастието му.. И знаеш , че „you will destroy anyone who would try to harm em”, дори този anyone да си ти ..
____________________
// Baby, we were all wrong .. It’s all illusions, we r living in the past all along – it’s just not right. Love isn’t “screamin' yellin' cuzin' pushin', and rumblin' and arguing” + lot’s of tears, pain and LIES ! I guess , we are just not meant to be .. My schatzy, you complete me, but we are EXTERMINATing each other … I can NOT do this to you anymore, just can't .. You deserve so much better then me ..
So …
And when I'm gone, just carry on, don't mourn ..
Just know that I'm looking down on you smiling..
So baby don't feel no pain.. Just smile back ..
понеделник, 29 юни 2009 г.
revelation
These wounds won't seem to heal ..
This pain is just too real ..
There's just too much that time cannot erase ..
:(
This pain is just too real ..
There's just too much that time cannot erase ..
:(
неделя, 21 юни 2009 г.
just 4 ur info
Хммм …
Никога не съм твърдяла, че съм постоянна.. / и за моя радост - не съм! Не че имам проблем с това, но .. / .. случва ми се да наруша обещание, често си сменям настроенията или забравям по нещо важно и винаги се шегувам със сериозните теми. Рядко разсъждавам разумно, понякога и доста прекалявам с (…), но никога не поставям етикети ( извън службата, нали xD.. ) Някои ще кажат, че в това ми е чарът. Хъх, може би. Но в интерес на истината, ако има нещо,което да ми пасва както nike capri si.. нещо, в което да съм наистина добра без каквито и да било усилия.. то това е да бъда до теб.
Предполагам и затова не е изненада, че единственият случай, когато бях и съм абсолютно,безпрецедентно, тотално, почти религиозно сигурна в нещо изобщо, .. то това си ти. Без съмнение, без страх.
Не наркотик, .. а въздуха, слънцето.
Предполагам и затова не е изненада, че единственият случай, когато бях и съм абсолютно,безпрецедентно, тотално, почти религиозно сигурна в нещо изобщо, .. то това си ти. Без съмнение, без страх.
Не наркотик, .. а въздуха, слънцето.
И в крайна сметка - независимо от думи, чувства и хора -
аз знам без кого не мога да живея!
_____________________
Be calm, only by a calm consideration of our existence
can we achieve our purpose to live together -
Be calm - love me - today - yesterday -
what tearful longings for you -
you - you - my life - my all - farewell.
Oh continue to love me - never misjudge
the most faithful heart of your beloved.
ever thine.. ever mine.. ever ours!
/part of Ludwig van Beethoven –
/part of Ludwig van Beethoven –
The Third Letter to his “Immortal Beloved”
сряда, 17 юни 2009 г.
извадено от архивите ..
дата - n/a
година - n/a
..... По целия път се опитвах да се контролирам. Усилието изглеждаше обречено още от началото, но не се отказах. Само няколко секунди, казах си. Просто време за няколко извинения, или няколко лъжи и тогава можех да се срутя отново. Трябваше да бъда в състояние да направя това. Объркано заблъсках главата си, търсейки отчаяно запаси на
сила. Имаше достатъчно само, за да успокоя риданията – да ги задържа на заден план, но не и да ги прекратя. Сълзите не се забавиха. Изглежда не можех да намеря никакъв предлог, който да накара плана ми да проработи. А трябваше ....
година - n/a
..... По целия път се опитвах да се контролирам. Усилието изглеждаше обречено още от началото, но не се отказах. Само няколко секунди, казах си. Просто време за няколко извинения, или няколко лъжи и тогава можех да се срутя отново. Трябваше да бъда в състояние да направя това. Объркано заблъсках главата си, търсейки отчаяно запаси на
сила. Имаше достатъчно само, за да успокоя риданията – да ги задържа на заден план, но не и да ги прекратя. Сълзите не се забавиха. Изглежда не можех да намеря никакъв предлог, който да накара плана ми да проработи. А трябваше ....
сряда, 10 юни 2009 г.
is or isn't
Is the glas half full or half empty?
27 : 3 = 7
17 + 4 = 21
2 x 8 = 16
15 : 5 = 2
19 – 8 = 11
?!?
___________________
“Whether you think you CAN or think you CAN’T,
you are right!” / Henry Ford /
четвъртък, 4 юни 2009 г.
паралели
// "I never thought that I'd do something like that..
When I saw you 2 - it hit me like a heart attack, oh no.. "
When I saw you 2 - it hit me like a heart attack, oh no.. "
I replay over and over again ..
Тъмно е. И студено, много студено.
Препъвам се по съвършено гладка права.
Тотална липса на каква да е координация в тялото ми,
дори понякога забравям физичния процес на дишането,
но вървя..
Вървя към точка, копче, мисъл и/или действие -
Препъвам се по съвършено гладка права.
Тотална липса на каква да е координация в тялото ми,
дори понякога забравям физичния процес на дишането,
но вървя..
Вървя към точка, копче, мисъл и/или действие -
неизвестната, откъдето започна всичко.
Отново, и отново, и отново..
" .. 'cause it's all in my head..
I think about it over and over again .. "
I think about it over and over again .. "
Още мрак.
И една илюзия - съвършенство и лъжа, едновременно.
И една илюзия - съвършенство и лъжа, едновременно.
Представи си, че ти липсвам.. / поня мъничко?! .. /
Представи си, че ми липсваш.. И какво?!
Представи си, че ми липсваш.. И какво?!
Добре тогава.. Представи си, че знам какво искам.
Поне веднъж.
Поне веднъж.
Не смятам, че съм способна да се справя
с всичките въпросителни - толкова много;
с желанията си - толкова противоречиви;
със силите си - с толкова различна амплитуда ..
с всичките въпросителни - толкова много;
с желанията си - толкова противоречиви;
със силите си - с толкова различна амплитуда ..
Аз съм хаос под прикритие.
Прикритието на илюзията.
Прикритието на илюзията.
Но .. Заслужава ли си да бъда лицемерна със себе си?
________________________
________________________
P.S.: Over and over again.. and again.. 'till when?!
четвъртък, 30 април 2009 г.
"The sun itself sees not ‘till heaven clears"
/by Shakespeare
mood: Claude Debussy [ Walter Gieseking -
The Complete Works For Piano (1953-MP3-192)\CD4\06 ] -
Reverie, L. 68
_____________
There r so many things I wish I could say 2 u ..
But will not..
I can not do this 2 u.. once more..
Please just remember..
I love you more then all da gummy bears in da world !
4ever urs ..
mood: Claude Debussy [ Walter Gieseking -
The Complete Works For Piano (1953-MP3-192)\CD4\06 ] -
Reverie, L. 68
_____________
There r so many things I wish I could say 2 u ..
But will not..
I can not do this 2 u.. once more..
Please just remember..
I love you more then all da gummy bears in da world !
4ever urs ..
сряда, 1 април 2009 г.
.. new moon ..
Времето започна да се търкаля много бързо. А желанието на родителите ми се сбъдна - вече не бях нещастна. Естествено, не можех да се самозаблуждавам напълно. Направех ли разбор на живота си, което се стараех да не се случва често, не можех да пренебрегна какво говори поведението ми ..
Бях като изгубена луна - някакъв катаклизъм беше унищожил планетата ми като в сценарий, достоен за катастрофичен филм - която въпреки това продължаваше да се върти в тясна, малка орбита около празното пространство, пренебрегвайки всички закони на гравитацията..
____________________
Аз гледах през прозореца, обзета от чувство за вина.
Беше толкова непочтено да го насърчавам. Чист егоизъм. Нямаше значение, че се бях опитала да изясня позицията си. Щом таеше каквато и да било надежда за нещо друго освен приятелство между нас, значи не съм била достатъчно ясна.
Как можеш да му обясня, така че да ме разбере?! Бях празна черупка. Като запустяла къща, обявена за разрушаване - месеци наред бях напълно необитаема. А сега имаше леки подобрения. Предната стая беше ремонтирана. Но само това - една едничка стая. А той заслужаваше нещо по-добро - по-добро от рушаща се, козметично освежена къща. Никакви инвестиции от негова страна не можеха да възстановят основите ми.
Но въпреки това знаех, че няма да го прогоня. Твърде много се нуждаех от него ..
Колко много ми се искаше той да ми беше истински брат, брат от моята плът и кръв, така че да имам някакви обосновани претенции към него, но да не страдам от чувство за вина. Бог ми е свидетел, че никога не ми бе хрумвало да го използвам, но вината, което изпитвах в момента, бе доказателство, че именно това правя.
Никога не ми беше минавала мисълта да го обичам. Едно от малкото неща, в които бях убедена - което знаех с всичките си вътрешности, с костите си, с всичко, от главата до петите, знаех го дълбоко в празния си гръден кош - бе, че любовта дава силиа на другия да те прекърши.
А аз бях непоправимо прекършена.
Но сега се нуждаех от него като от наркотик. Твърде дълго го бях използвала като патерица и бях затънала по-дълбоко, отколкото смятах, че ще ми се случи отново с когото и да било. Сега не можех да понеса да го нараня и същевременно не можех да не го нараня. Той вярваше, че времето и търпението му ще ме променят и макар да знаех, че греши, усещах, че ще му позволя да опита.
Беше най-добрият ми приятел. Винаги щях да го обичам, но това никога, никога нямаше да е достатъчно.
____________________
Мислех, че той е започнал да лекува дупката в гърдите ми или поне да я запушва, да възпита болката. Грешала съм. Просто е дълбаел своя дупка, така че сега бях надупчена като швейцарско сирене. Интересно как не се разпадах на парчета..
Бях като изгубена луна - някакъв катаклизъм беше унищожил планетата ми като в сценарий, достоен за катастрофичен филм - която въпреки това продължаваше да се върти в тясна, малка орбита около празното пространство, пренебрегвайки всички закони на гравитацията..
____________________
Аз гледах през прозореца, обзета от чувство за вина.
Беше толкова непочтено да го насърчавам. Чист егоизъм. Нямаше значение, че се бях опитала да изясня позицията си. Щом таеше каквато и да било надежда за нещо друго освен приятелство между нас, значи не съм била достатъчно ясна.
Как можеш да му обясня, така че да ме разбере?! Бях празна черупка. Като запустяла къща, обявена за разрушаване - месеци наред бях напълно необитаема. А сега имаше леки подобрения. Предната стая беше ремонтирана. Но само това - една едничка стая. А той заслужаваше нещо по-добро - по-добро от рушаща се, козметично освежена къща. Никакви инвестиции от негова страна не можеха да възстановят основите ми.
Но въпреки това знаех, че няма да го прогоня. Твърде много се нуждаех от него ..
Колко много ми се искаше той да ми беше истински брат, брат от моята плът и кръв, така че да имам някакви обосновани претенции към него, но да не страдам от чувство за вина. Бог ми е свидетел, че никога не ми бе хрумвало да го използвам, но вината, което изпитвах в момента, бе доказателство, че именно това правя.
Никога не ми беше минавала мисълта да го обичам. Едно от малкото неща, в които бях убедена - което знаех с всичките си вътрешности, с костите си, с всичко, от главата до петите, знаех го дълбоко в празния си гръден кош - бе, че любовта дава силиа на другия да те прекърши.
А аз бях непоправимо прекършена.
Но сега се нуждаех от него като от наркотик. Твърде дълго го бях използвала като патерица и бях затънала по-дълбоко, отколкото смятах, че ще ми се случи отново с когото и да било. Сега не можех да понеса да го нараня и същевременно не можех да не го нараня. Той вярваше, че времето и търпението му ще ме променят и макар да знаех, че греши, усещах, че ще му позволя да опита.
Беше най-добрият ми приятел. Винаги щях да го обичам, но това никога, никога нямаше да е достатъчно.
____________________
Мислех, че той е започнал да лекува дупката в гърдите ми или поне да я запушва, да възпита болката. Грешала съм. Просто е дълбаел своя дупка, така че сега бях надупчена като швейцарско сирене. Интересно как не се разпадах на парчета..
понеделник, 2 март 2009 г.
От себе си ти не можеш да избягаш,
нито можеш на сила чувства да влагаш..
Завинаги ли ще бъдем разделени,
твоита любов тече в моите вени!?
Знаеш, че никой не е виновен за този красив роман любовен,
дълбоко заровен във нас самите, майната на парите, колите..
Ти искаш да бъдеш с мен, аз искам да бъда с теб,
но момиче като мен не може да бъде с момче като теб!
За мен си ти, както аз съм за теб –
идваш от някъде, спираш ме и ме караш да се чувствам добре..
Ако ти беше слЪнцето – аз щях да бъда светлината..
Ако ти беше огънят – аз щях да бъда земята..
Ако ти беше любовта – аз щях да бъда самотата..
Ако ти си мъжът – то тогава аз съм жената..
// Kobaka & Angel - Искаш да бъдеш с мен. mp3
неделя, 8 февруари 2009 г.
Side Effects
Когато добрите намерения бяха ценни, когато думите бяха евтини, но с голямо значение..
Сега..когато добрите намерения, са си просто ... намерения. Когато думите са скъпи и са останали (доста изкривена версия на искрени) комплименти,
Сега..когато добрите намерения, са си просто ... намерения. Когато думите са скъпи и са останали (доста изкривена версия на искрени) комплименти,
а и двете са пределно кухи и безсъдържателни.
Когато мислихме, че не-допълнително култивираната красота също е красива...
Когато мислихме, че не-допълнително култивираната красота също е красива...
Сега.. когато проявяваме излишна критика при и без повод.
Не ме питай накъде отива света. Това не е въпрос, а риторика. На челото ми е изписана една голяма чудеща се и леко намръщена емотиконка, тъкмо изскочила от един от млд отворени скайп чат-прозорци точно в този момент.
И аз няма да те питам накъде отива, не искам да се “помръкваш” толкова рано в този слънчев ден..
И докато се усетя... то дъждът вече завалял. Прости ми, ама денят си БЕШЕ слънчев, а и прогнозата до скоро беше крайно оптимистична и обещаваше безоблачно време за цяла Европа с тенденция за увеличаване на периметъра.
Но уви.
Единственото предимство е, че облаците пречат на заслепяващия ефект от Слънцето.
И естественото продължение – реализъм ...
Кога ни стана така комфортно да заспиваме без "лека нощ" и някак спорът да не ни тежи чак толкова преди заспиване?
Не ме питай защо пазим много глупости по рафтовете - съзнанието не е чисто, пък какъв е шанса да се отървем от миналите вехтории. Нали всяка една ни напомняше за нещо?
Е, вече не.
Щом така сме рещили ...
Няма да отвърждаваме. На всички въпросителни ще пишем минуси до безпаметност, обещавам ти - ще критикуваме, ще се озлобяваме и като остареем, ще знаем защо сме били заедно - събрало ни е общото негудование.
А когато//като нищо не сътворим през целия си живот ( за да не го подложим на безмилостната критика на другите) ще се оправдаем, че сме били прекалено заети да сме ЗАЕДНО.
Прости ми пак, ако звуча цинично.
Но някак си с твоя цинизъм показвам, колко обичам . . .
________
Всичко започна в онзи сив ден,
когато ти престана да казваш гордо:
АЗ СЪМ!
Когато, засрамен и уплашен,
сведе глава
и замени думите и делата си
с една мисъл –
с една мисъл –
ЩЕ ТРЯБВА ДА БЪДА ...
петък, 23 януари 2009 г.
вторник, 20 януари 2009 г.
wegen mir.. wegen dir.. wegen uns
_________
Keiner will die Konsequenzen tragen und das ist das Dilemma.. So wird mit jedem Gespräch unsere Gnadenfrist verlängert und immer wieder beteuert, dass sich jetzt Vieles ändert. Immer wieder neue Versuche, die dann im Alten enden.. Denn nach der Zeit sind die Rollen verteilt, wir wollen die Muster ignorieren, doch sie explodieren bei der Kleinigkeit. Und das ist so ermüdend.
Wir haben versucht zueinander zu finden, fanden jedoch nur das wir uns selbst belügen. Warscheinlich haben wir es von Anfang an schon gewusst. Wir sind zu verschieden, dass man für jeden Frieden erstmal kämpfen muss. Wie Paradox ist das? Wobei doch eigentlich Liebe für mich die Zuflucht sein soll, wo ich Waffen fallen lass' ..
Wir habens so oft schon zerredet, so oft vergebens.. Versucht die Vergangenheit zu verändern, um uns den Weg zu ebnen. Auf dem wir wachsen und leben können zu zweit.. Als miteinander vereint, anstatt aneinander vorbei. Doch jeder Einzelne bricht an dem Anderen entzwei.. Wir haben Beide das Gefühl in der Partnerschaft nicht wir selbst zu sein und wenn es Weh tut warum tun wir es uns an? Und wenn Glück hier drin nicht zu finden ist,
wonach suchen wir dann?
Es macht mich krank, dass ich angeblich die bin, die die Schuld hat.. Und gleichzeitig die bin, die der ganzen Lasten schultert.. Angeblich die bin, die hier alles kaputt macht.. Doch gleichzeitig die, die immer wieder zu dir kommt und alles gut macht..
Ich frag mich ständig was ich ändern kann und änder' dann selbst Dinge, die mir gut gefallen, einzig um dir zu gefallen.. Ich weiß nicht weiter wie ich mich so verbiegen soll.. Ich weiß nicht mehr wie ich ehrlich zu mir sein kann und dich lieben soll ...
Und natürlich seh ich das Schöne und bisher überwiegt es.. Gott weiß ich lieb dich und halt fest egal wie schwer die Kritik ist! Doch auch ich habe begrenzte Kräfte, es gleitet aus meinen Händen. Versuch meine Emotionen noch zu kontrollieren und verdräng.. Ich will Chancen geben - nochmal und nochmal... Wir haben es verdient! Es wär' katastrophal im Streit und Affekt diesen Strich zu ziehen.
Ich kann nicht mehr länger kämpfen, ich kann nich mehr länger stehen..
Und ich kann nichts mehr für uns tun, wir 2 werden untergehen ..
_____________________
Vielleicht haben wir uns überschätzt.. Gehofft, dass aus den Differenzen Liebe wächst.. Doch ich weiß nicht ob das reicht.. Wieviel Zeit uns noch bleibt.. Es kommt wie es kommen muss.. Doch wenn es sein muss, kämpf ich bis zum Schluss!
дЪ chaos theory
“Понякога”.
Това е думата, която може да обясни всичко…
Това е думата, която може да обясни всичко…
Т.е. понякога може, а понякога - не.
Любимото ми време е Понякога… Любимото ми място е Някъде…
Ако съществува Винаги, то би било гениално откритие.
Но не би.
Любимото ми време е Понякога… Любимото ми място е Някъде…
Ако съществува Винаги, то би било гениално откритие.
Но не би.
Всъщност - винаги е НИКОГА.. Какво правя, какво мисля, какво чувствам, какво искам – никога нищо няма значение. Поне не и в тази реалност.
Един ден се оглеждаш наоколо търсейки отговори на въпросите си.. И тогава го виждаш – пода всъщност е огромна шахматна дъска, а ние всички сме пионки. Безмълвни, очукани и послушно следващи заповеди. И няма значение дали си от (за)б(огат)елите или от (о)черн(е)ите, пешка или царица – всички те свършват еднакво. Омагьосан кръг. Игра след игра.
_______
Менкен веднъж е казал:
«За всеки човешки проблем има лесно решение. Подредено, правдоподобно... и погрешно."
Значи ако решението на нашия проблем не е подредено, правдоподобно и погрешно, може да е хаотично, неправдоподобно... и правилно.
Нали?
Ефектът на Пеперудата - теория според, която дори полъха от крилете на пеперуда в Ню Йорк, може да бъде почувстван като тайфун в Япония. Теорията на хаоса - поредното доказателсто за относителността и случайността на нещата.
Njoy the moment and never say never.
Always is in now!
// Все пак ВИНАГИ някоя пеперуда ще размаха крилете си на грешното място в грешното време..
петък, 16 януари 2009 г.
Балканите идат!
Балканите идат!
Сценарий за развитието на Европейския съюз :
2007 г. - България и Румъния* са приети в ЕС.
2015г. - Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина и Турция са приети в ЕС.
2017г. - Албания, Косово и Сърбия са приети в ЕС.
2018г. - За първи път европейска институция назначава румънец на високпост.Той назначава жена си, цялата рода на жена си, членове на семействата натехните съседи и най-добрите си приятели.
2019г. - Служителите от балканските страни представляват 10% от европейската администрация.
2022г. - Служителите от балканските страни представляват 60% от еропейскатаадминистрация. Администрацията повишава заплатите тройно, въвежда гъвкаво работно време, южнославянските езици са на трето място сред "езиците на администрацията". Поради стрес 90% от служителите на европейската администрация излизат в отпуск по болест. Най-много заболявания са констатирани в периодите между 15 юни и 15 септември и 15 декември и 15 януари. Болните служители са забелязани в Алпите, Канарскитеострови и други места, известни като лечебни срещу стрес. Европейскиятпарламент гласува закон, според който бюджетът на ЕС плаща за лечението на тези болести. По време на отпуските европейската администрация се движи от стажанти на временни трудови договори.
2025г. - Балканците достигат 90% от администрацията. Македонците отново отказват да приемат еврото.
2026г. - Високата цена на европейската администрация изисква драстичнисъкращения. Уволнени са всички белгийски граждани, служители на ЕС.Балканските служители в ЕС достигат 99.3% от общия брой.
2027г. - Румъния успешно приключва приватизацията. През 2028г. Сърбия поема председателството на ЕС.
2028г. - През февруари Германия напуска ЕС. Месец по-късно тя е последванаот Франция и Финландия. До края на годината под албанско председателствонапускат Великобритания, Белгия, Дания, Швеция, Холандия, Люксембург,Италия, Испания, Португалия, Австрия, Чехия, Литва, Латвия, Естония и Словения.
Всички тези държави въвеждат строг визов режим за ЕС.
____________________
[!] тази статия е copy-paste
* тази редакция е направена от Боби!!!
// Колкото е смешно, толкова е и трагично ...
Балканите - това е манталитета на България..
Сценарий за развитието на Европейския съюз :
2007 г. - България и Румъния* са приети в ЕС.
2015г. - Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина и Турция са приети в ЕС.
2017г. - Албания, Косово и Сърбия са приети в ЕС.
2018г. - За първи път европейска институция назначава румънец на високпост.Той назначава жена си, цялата рода на жена си, членове на семействата натехните съседи и най-добрите си приятели.
2019г. - Служителите от балканските страни представляват 10% от европейската администрация.
2022г. - Служителите от балканските страни представляват 60% от еропейскатаадминистрация. Администрацията повишава заплатите тройно, въвежда гъвкаво работно време, южнославянските езици са на трето място сред "езиците на администрацията". Поради стрес 90% от служителите на европейската администрация излизат в отпуск по болест. Най-много заболявания са констатирани в периодите между 15 юни и 15 септември и 15 декември и 15 януари. Болните служители са забелязани в Алпите, Канарскитеострови и други места, известни като лечебни срещу стрес. Европейскиятпарламент гласува закон, според който бюджетът на ЕС плаща за лечението на тези болести. По време на отпуските европейската администрация се движи от стажанти на временни трудови договори.
2025г. - Балканците достигат 90% от администрацията. Македонците отново отказват да приемат еврото.
2026г. - Високата цена на европейската администрация изисква драстичнисъкращения. Уволнени са всички белгийски граждани, служители на ЕС.Балканските служители в ЕС достигат 99.3% от общия брой.
2027г. - Румъния успешно приключва приватизацията. През 2028г. Сърбия поема председателството на ЕС.
2028г. - През февруари Германия напуска ЕС. Месец по-късно тя е последванаот Франция и Финландия. До края на годината под албанско председателствонапускат Великобритания, Белгия, Дания, Швеция, Холандия, Люксембург,Италия, Испания, Португалия, Австрия, Чехия, Литва, Латвия, Естония и Словения.
Всички тези държави въвеждат строг визов режим за ЕС.
____________________
[!] тази статия е copy-paste
* тази редакция е направена от Боби!!!
// Колкото е смешно, толкова е и трагично ...
Балканите - това е манталитета на България..
сряда, 14 януари 2009 г.
Не знакомо, не вероятно ..
http://www.youtube.com/watch?v=wq8BLwSEW2Y
_____ http://www.youtube.com/watch?v=KfxJaq3YYg0 Прости мне мою печаль, позволь мне немного слёз.. Ты скажешь, что между нами всё было не всерьёз.. Уйдёт на сегодня боль, но завтра вернётся вновь.. Я знаю, что это была любовь, ведь это была любовь.. _____
четвъртък, 8 януари 2009 г.
H&K_L
___________
1466
02:26:52,925 --> 02:26:55,335
Никога няма да спра да те обичам...
___________
1468
02:27:14,324 --> 02:27:16,531
Някои дни никога не се забравят...
1469
02:28:05,152 --> 02:28:06,700
Лека нощ...
___________
1471
02:28:13,490 --> 02:28:15,931
И както си знаех, просто го гледах как си отива.
___________
...
// by "The Curious Case of Benjamin Button"
1466
02:26:52,925 --> 02:26:55,335
Никога няма да спра да те обичам...
___________
1468
02:27:14,324 --> 02:27:16,531
Някои дни никога не се забравят...
1469
02:28:05,152 --> 02:28:06,700
Лека нощ...
___________
1471
02:28:13,490 --> 02:28:15,931
И както си знаех, просто го гледах как си отива.
___________
...
// by "The Curious Case of Benjamin Button"
вторник, 6 януари 2009 г.
разни размисли
[19:09:26] VeSSкo каза: каквото и да правиш накрая ще имаш еднаква съдба като всички други, с разликата, че някои хора успяват да направят така, че името им да се помни от много хора за определено време
[19:10:15] e/\c каза: мислиш ли че аз съм от хората с такава съдба
Отговорът му в действителност няма значение за мен. Напълно достатъчно ми е хората, който обичам, да пазят частица от мен в сърцето и ума си. Тогава ще съм живяла пълноценно и истински.
И макар че светът няма да получи от мен лека против рака, а и не съм сигурна, че бих могла да допринеса някакси за световния мир, все пак животът ми не би бил напразен.
Силно се надявам това само, което оставя зад себе си да конпенсира консуматорските си нужди – а.к.а храната, водата, въздуха, който дишам и труда на хората от обслужващата сфера.
Аз не съм нещо повече или по-различно от всички останали милиарди хора на тази планета. Осъзнавам го. Колкото и да съм мила, хубава, умна, забавна, винаги ще има някой който е по- от мен, но и някой от който аз съм по-. Нямам проблем с това.
Не се стремя към велики дела. Една моя мисъл, един жест, една подарена усмивка.. Ако съм успяла да повлияя на някого с това – значи не просто съм съществувала и консумирала.
[19:10:15] e/\c каза: мислиш ли че аз съм от хората с такава съдба
Отговорът му в действителност няма значение за мен. Напълно достатъчно ми е хората, който обичам, да пазят частица от мен в сърцето и ума си. Тогава ще съм живяла пълноценно и истински.
И макар че светът няма да получи от мен лека против рака, а и не съм сигурна, че бих могла да допринеса някакси за световния мир, все пак животът ми не би бил напразен.
Силно се надявам това само, което оставя зад себе си да конпенсира консуматорските си нужди – а.к.а храната, водата, въздуха, който дишам и труда на хората от обслужващата сфера.
Аз не съм нещо повече или по-различно от всички останали милиарди хора на тази планета. Осъзнавам го. Колкото и да съм мила, хубава, умна, забавна, винаги ще има някой който е по- от мен, но и някой от който аз съм по-. Нямам проблем с това.
Не се стремя към велики дела. Една моя мисъл, един жест, една подарена усмивка.. Ако съм успяла да повлияя на някого с това – значи не просто съм съществувала и консумирала.
Живяла съм.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
