четвъртък, 31 декември 2009 г.
ke2p comin back .. 4 u
Сравнението се натрапи от само себе си - знаеш ли, грешиш. Години наред играя буфера в схемата. Един трансформато //елементарна физика. Като призма поемам 'цветните' и цветущи неща върху себе си, за да може до теб да достигне само чистата бяла светлина. От както се помня стоя на пътя на куршумите. От еднa страна на нашите глупави и жестоки игрички, а от друга - (against) the whole other world. Може би мина прекалено много време. А може би и .. Who knows.
Наричаш ме студена. True. Have 2 be this way. За да може следващия път, когато сърцето ми се натроши на малко изящни ледени късчета, твоят допир, усещането на твоята кожа по моята, да ги разстопи и да го съживи наново, до следващия път, когато трябва да замръзне отново. И отново. И отново..
I feel so tired.
All I've ever needed in this life of sin and lies IS you.
So I keep running back.
_____________________
My friends say that I should leave you behind
and stop wasting all my time ..
But I can't move on.
Cause that means forgettin', forgettin', everything we had ..
Instead I keep running, keep running, I keep running back ... 2 YOU
вторник, 29 декември 2009 г.
сряда, 11 ноември 2009 г.
Lips Of An Angel
сряда, 7 октомври 2009 г.
the ugly truth
[27.9.2009 г. 22:55:21] ... каза: на 2500 км си мама му стара
[27.9.2009 г. 22:55:33] ... каза: малко ли ти се молех да останеш ?!
[27.9.2009 г. 22:55:47] ... каза: а ти кога се сети за мен ... ?!
[27.9.2009 г. 22:56:04] ... каза: след като реши, че си си отмъстила достатъчно
[27.9.2009 г. 22:56:11] ... каза: и очакваш всичко да е както преди
[27.9.2009 г. 22:56:19] ... каза: и да те приемам по същия начин ?!
[28.9.2009 г. 00:08:04] ... каза: В момента ти не проявяваш това разбиране, което искаше от мен навремето. Не знам защо двете са ти толкова черни. Защото ми подадоха ръка, докато аз пропадат от мъка по теб, докато "инструмента" на "..." беше между краката ти? Защото ме обикнаха такава каквато съм, докато ти правеше всичко възможно да ме съсипеш? Или може би защото успяха заедно да съберат някаква частица от разбитото ми на парченца от теб сърце, докато ти стараеше да покажеш пред всички колко съм жалка, ти колко си по - велика от мен и колко много можеш да ме унижиш? И накрая след като ти омръзна да си играеш с мен и с чувствата ми към теб, които ти така и не видя никога, реши да ми пишеш и да очакваш към мен да съм те чакала след всичко, което ми причини и да не съм се опитала да се изправя и да продължа ... А твърдиш, че аз не те познавам!
____________________
// 'Snap back 2 reality. Oh, here goes gravity.'
'And now I see what I really am -
a thief , a whore, and a liar..'
събота, 26 септември 2009 г.
mood - crushed and burned
__________________________
Every minute that we refuse to love one another,
another dolly cries another tear.
And this particular dolly
looks me back from the mirror right now.
The story of life (or its tragedy,
depends) - girl meets boy.
(The girl gets stupid.)
The boy and the girl live (stupidly) ever after.
Happy End.
R u kidding me?!
Reality is almost always wrong,
but it’s just it - deal with it or take pills.
You'd rather imagine you can escape,
instead of actually try.
'Cause if you fail, then you've got nothing.
So you'll give up the chance of something real,
so that you can hold on to hope.
Thing is,
hope is for sissies.
And so,
I couldn’t help but wonder ..
What if Prince-Charming had never showed up?
Would Snowwhite have slept in that glass coffin forever?
Or would she have eventually woken up,
spit out the apple,
gotten a job,
a healthcare package
and a baby from her local sperm bank? …
But does it make a difference what I think?
I'm a jerk.
The only thing that matters is what you think.
The love,
that’s just how we match organs these days.
Does it worth it all?
понеделник, 21 септември 2009 г.
A,B,C..
Проблемът възниква, защото всъщност ..
'We All Want The Same Thing (acoustic)'.mp3
четвъртък, 10 септември 2009 г.
П.с.
понеделник, 7 септември 2009 г.
Съжаление, да.
Изпитвах съжаление към себе си. Съжаление към нея, към дадените за осиновяване бебчета и към Черна Гора след разгрома 4-1 за квалификациите, но най-вече изпитвах съжаление към себе си и.. това трябваше да спре. Погледът ми се размъти, мислите ми се лутаха като в лабиринт. Излязох на разходка. Тръгнах млад човек, достигнах средна възраст до Извора, а след около час вече бях готова за старчески дом. Усещах изтощението, разливащо във всяка моя вена, артерия и капиляр. Дъхът ми започна да се накъсва, когато тялото ми започна да регистрира изминалото време. Беше много, прекалено. Опитах се да дойда на себе си като видя забавната страна на нещата.
.
Не беше лесно, и не съм особено сигурна, че се справих както трябва, но това просто е нещо, което обичам да правя, когато нещата не вървят добре. Защото, замислих се, какво означава, че нещата не вървят добре? В сравнение с какво? Можете да кажете: в сравнение с това, как са вървели нещата преди няколко часа, или преди няколко години. Но не е там въпросът. Ако две коли се носят с голяма скорост към тухлена стена без спирачки, и едната кола се блъсне в стената мигове преди другата, не можете през тези няколко мига да кажете, че втората кола е много по-добре от първата. Нали?
Смъртта и нещастието дебнат зад гърба ни във всяка секунда от живота ни, опитвайки се да се докопат до нас. И не уцелват през по – голямата част от времето. Безброй изминати мили по автомагистралата, без задното колело да експлодира. Многобройни вируси, които се плъзгат през телата ни, без да ни заразят. Безброй пиана, които падат миг след като сме отминали. Или цял месец след това – няма значение.
Затова, освен ако не падаме на колене и не въздаваме благодарности всеки път, когато бедата ни отмине, е безсмислено да роптаем, когато ни връхлети. Нас или някой друг. Защото не я сравняваме с нищо.
И във всеки случай ние всички сме мъртви или никога не сме се раждали, и цялата работа всъщност е само сън.
Ето виждате ли, това наричам аз забавна страна. Защо ли тогава по бузите ми все още се стичаха сълзи?
понеделник, 13 юли 2009 г.
revelations part 2 : your new beginning
Ако сме надарени с проницателност, във всеки се съзират пукнатини, от които струи светлина.. или просто черни дупки – доказателство за липсата й . Времена, когато можем да прозрем смисъла.
Свидетелство за двойствеността на живота. Всеки от нас притежава тъмна и светла страна.. Може да притежава една от двете крайности, въпрос на избор. А съдбата, вървейки по житейската ни пътека, може да бъде отклонена от решенията, които взимаме, от любовта, в която се вричаме, и обещанията, които удържаме.
И тогава, изведнъж .. не всичко опира до нас самите .. Когато срещнеш даден човек .. тогава всичко губи значението си, с изключение на щастието му.. И знаеш , че „you will destroy anyone who would try to harm em”, дори този anyone да си ти ..
____________________
// Baby, we were all wrong .. It’s all illusions, we r living in the past all along – it’s just not right. Love isn’t “screamin' yellin' cuzin' pushin', and rumblin' and arguing” + lot’s of tears, pain and LIES ! I guess , we are just not meant to be .. My schatzy, you complete me, but we are EXTERMINATing each other … I can NOT do this to you anymore, just can't .. You deserve so much better then me ..
So …
And when I'm gone, just carry on, don't mourn ..
Just know that I'm looking down on you smiling..
So baby don't feel no pain.. Just smile back ..
понеделник, 29 юни 2009 г.
revelation
This pain is just too real ..
There's just too much that time cannot erase ..
:(
неделя, 21 юни 2009 г.
just 4 ur info
Предполагам и затова не е изненада, че единственият случай, когато бях и съм абсолютно,безпрецедентно, тотално, почти религиозно сигурна в нещо изобщо, .. то това си ти. Без съмнение, без страх.
Не наркотик, .. а въздуха, слънцето.
_____________________
Be calm, only by a calm consideration of our existence
/part of Ludwig van Beethoven –
сряда, 17 юни 2009 г.
извадено от архивите ..
година - n/a
..... По целия път се опитвах да се контролирам. Усилието изглеждаше обречено още от началото, но не се отказах. Само няколко секунди, казах си. Просто време за няколко извинения, или няколко лъжи и тогава можех да се срутя отново. Трябваше да бъда в състояние да направя това. Объркано заблъсках главата си, търсейки отчаяно запаси на
сила. Имаше достатъчно само, за да успокоя риданията – да ги задържа на заден план, но не и да ги прекратя. Сълзите не се забавиха. Изглежда не можех да намеря никакъв предлог, който да накара плана ми да проработи. А трябваше ....
сряда, 10 юни 2009 г.
is or isn't
27 : 3 = 7
17 + 4 = 21
2 x 8 = 16
15 : 5 = 2
19 – 8 = 11
?!?
___________________
“Whether you think you CAN or think you CAN’T,
you are right!” / Henry Ford /
четвъртък, 4 юни 2009 г.
паралели
When I saw you 2 - it hit me like a heart attack, oh no.. "
I replay over and over again ..
Препъвам се по съвършено гладка права.
Тотална липса на каква да е координация в тялото ми,
дори понякога забравям физичния процес на дишането,
но вървя..
Вървя към точка, копче, мисъл и/или действие -
I think about it over and over again .. "
И една илюзия - съвършенство и лъжа, едновременно.
Представи си, че ми липсваш.. И какво?!
Поне веднъж.
с всичките въпросителни - толкова много;
с желанията си - толкова противоречиви;
със силите си - с толкова различна амплитуда ..
Прикритието на илюзията.
________________________
четвъртък, 30 април 2009 г.
"The sun itself sees not ‘till heaven clears"
mood: Claude Debussy [ Walter Gieseking -
The Complete Works For Piano (1953-MP3-192)\CD4\06 ] -
Reverie, L. 68
_____________
There r so many things I wish I could say 2 u ..
But will not..
I can not do this 2 u.. once more..
Please just remember..
I love you more then all da gummy bears in da world !
4ever urs ..
сряда, 1 април 2009 г.
.. new moon ..
Бях като изгубена луна - някакъв катаклизъм беше унищожил планетата ми като в сценарий, достоен за катастрофичен филм - която въпреки това продължаваше да се върти в тясна, малка орбита около празното пространство, пренебрегвайки всички закони на гравитацията..
____________________
Аз гледах през прозореца, обзета от чувство за вина.
Беше толкова непочтено да го насърчавам. Чист егоизъм. Нямаше значение, че се бях опитала да изясня позицията си. Щом таеше каквато и да било надежда за нещо друго освен приятелство между нас, значи не съм била достатъчно ясна.
Как можеш да му обясня, така че да ме разбере?! Бях празна черупка. Като запустяла къща, обявена за разрушаване - месеци наред бях напълно необитаема. А сега имаше леки подобрения. Предната стая беше ремонтирана. Но само това - една едничка стая. А той заслужаваше нещо по-добро - по-добро от рушаща се, козметично освежена къща. Никакви инвестиции от негова страна не можеха да възстановят основите ми.
Но въпреки това знаех, че няма да го прогоня. Твърде много се нуждаех от него ..
Колко много ми се искаше той да ми беше истински брат, брат от моята плът и кръв, така че да имам някакви обосновани претенции към него, но да не страдам от чувство за вина. Бог ми е свидетел, че никога не ми бе хрумвало да го използвам, но вината, което изпитвах в момента, бе доказателство, че именно това правя.
Никога не ми беше минавала мисълта да го обичам. Едно от малкото неща, в които бях убедена - което знаех с всичките си вътрешности, с костите си, с всичко, от главата до петите, знаех го дълбоко в празния си гръден кош - бе, че любовта дава силиа на другия да те прекърши.
А аз бях непоправимо прекършена.
Но сега се нуждаех от него като от наркотик. Твърде дълго го бях използвала като патерица и бях затънала по-дълбоко, отколкото смятах, че ще ми се случи отново с когото и да било. Сега не можех да понеса да го нараня и същевременно не можех да не го нараня. Той вярваше, че времето и търпението му ще ме променят и макар да знаех, че греши, усещах, че ще му позволя да опита.
Беше най-добрият ми приятел. Винаги щях да го обичам, но това никога, никога нямаше да е достатъчно.
____________________
Мислех, че той е започнал да лекува дупката в гърдите ми или поне да я запушва, да възпита болката. Грешала съм. Просто е дълбаел своя дупка, така че сега бях надупчена като швейцарско сирене. Интересно как не се разпадах на парчета..
понеделник, 2 март 2009 г.
Знаеш, че никой не е виновен за този красив роман любовен,
Ти искаш да бъдеш с мен, аз искам да бъда с теб,
За мен си ти, както аз съм за теб –
// Kobaka & Angel - Искаш да бъдеш с мен. mp3
неделя, 8 февруари 2009 г.
Side Effects
Сега..когато добрите намерения, са си просто ... намерения. Когато думите са скъпи и са останали (доста изкривена версия на искрени) комплименти,
Когато мислихме, че не-допълнително култивираната красота също е красива...
Не ме питай накъде отива света. Това не е въпрос, а риторика. На челото ми е изписана една голяма чудеща се и леко намръщена емотиконка, тъкмо изскочила от един от млд отворени скайп чат-прозорци точно в този момент.
И аз няма да те питам накъде отива, не искам да се “помръкваш” толкова рано в този слънчев ден..
И докато се усетя... то дъждът вече завалял. Прости ми, ама денят си БЕШЕ слънчев, а и прогнозата до скоро беше крайно оптимистична и обещаваше безоблачно време за цяла Европа с тенденция за увеличаване на периметъра.
Но уви.
Единственото предимство е, че облаците пречат на заслепяващия ефект от Слънцето.
И естественото продължение – реализъм ...
Кога ни стана така комфортно да заспиваме без "лека нощ" и някак спорът да не ни тежи чак толкова преди заспиване?
Не ме питай защо пазим много глупости по рафтовете - съзнанието не е чисто, пък какъв е шанса да се отървем от миналите вехтории. Нали всяка една ни напомняше за нещо?
Е, вече не.
Щом така сме рещили ...
Няма да отвърждаваме. На всички въпросителни ще пишем минуси до безпаметност, обещавам ти - ще критикуваме, ще се озлобяваме и като остареем, ще знаем защо сме били заедно - събрало ни е общото негудование.
Но някак си с твоя цинизъм показвам, колко обичам . . .
________
Всичко започна в онзи сив ден,
с една мисъл –
ЩЕ ТРЯБВА ДА БЪДА ...
петък, 23 януари 2009 г.
вторник, 20 януари 2009 г.
wegen mir.. wegen dir.. wegen uns
дЪ chaos theory
Това е думата, която може да обясни всичко…
Любимото ми време е Понякога… Любимото ми място е Някъде…
Ако съществува Винаги, то би било гениално откритие.
Но не би.
_______
Менкен веднъж е казал:
«За всеки човешки проблем има лесно решение. Подредено, правдоподобно... и погрешно."
Значи ако решението на нашия проблем не е подредено, правдоподобно и погрешно, може да е хаотично, неправдоподобно... и правилно.
Нали?
Ефектът на Пеперудата - теория според, която дори полъха от крилете на пеперуда в Ню Йорк, може да бъде почувстван като тайфун в Япония. Теорията на хаоса - поредното доказателсто за относителността и случайността на нещата.
Njoy the moment and never say never.
Always is in now!
// Все пак ВИНАГИ някоя пеперуда ще размаха крилете си на грешното място в грешното време..
петък, 16 януари 2009 г.
Балканите идат!
Сценарий за развитието на Европейския съюз :
2007 г. - България и Румъния* са приети в ЕС.
2015г. - Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина и Турция са приети в ЕС.
2017г. - Албания, Косово и Сърбия са приети в ЕС.
2018г. - За първи път европейска институция назначава румънец на високпост.Той назначава жена си, цялата рода на жена си, членове на семействата натехните съседи и най-добрите си приятели.
2019г. - Служителите от балканските страни представляват 10% от европейската администрация.
2022г. - Служителите от балканските страни представляват 60% от еропейскатаадминистрация. Администрацията повишава заплатите тройно, въвежда гъвкаво работно време, южнославянските езици са на трето място сред "езиците на администрацията". Поради стрес 90% от служителите на европейската администрация излизат в отпуск по болест. Най-много заболявания са констатирани в периодите между 15 юни и 15 септември и 15 декември и 15 януари. Болните служители са забелязани в Алпите, Канарскитеострови и други места, известни като лечебни срещу стрес. Европейскиятпарламент гласува закон, според който бюджетът на ЕС плаща за лечението на тези болести. По време на отпуските европейската администрация се движи от стажанти на временни трудови договори.
2025г. - Балканците достигат 90% от администрацията. Македонците отново отказват да приемат еврото.
2026г. - Високата цена на европейската администрация изисква драстичнисъкращения. Уволнени са всички белгийски граждани, служители на ЕС.Балканските служители в ЕС достигат 99.3% от общия брой.
2027г. - Румъния успешно приключва приватизацията. През 2028г. Сърбия поема председателството на ЕС.
2028г. - През февруари Германия напуска ЕС. Месец по-късно тя е последванаот Франция и Финландия. До края на годината под албанско председателствонапускат Великобритания, Белгия, Дания, Швеция, Холандия, Люксембург,Италия, Испания, Португалия, Австрия, Чехия, Литва, Латвия, Естония и Словения.
Всички тези държави въвеждат строг визов режим за ЕС.
____________________
[!] тази статия е copy-paste
* тази редакция е направена от Боби!!!
// Колкото е смешно, толкова е и трагично ...
Балканите - това е манталитета на България..
сряда, 14 януари 2009 г.
Не знакомо, не вероятно ..
http://www.youtube.com/watch?v=wq8BLwSEW2Y
_____ http://www.youtube.com/watch?v=KfxJaq3YYg0 Прости мне мою печаль, позволь мне немного слёз.. Ты скажешь, что между нами всё было не всерьёз.. Уйдёт на сегодня боль, но завтра вернётся вновь.. Я знаю, что это была любовь, ведь это была любовь.. _____
четвъртък, 8 януари 2009 г.
H&K_L
1466
02:26:52,925 --> 02:26:55,335
Никога няма да спра да те обичам...
___________
1468
02:27:14,324 --> 02:27:16,531
Някои дни никога не се забравят...
1469
02:28:05,152 --> 02:28:06,700
Лека нощ...
___________
1471
02:28:13,490 --> 02:28:15,931
И както си знаех, просто го гледах как си отива.
___________
...
// by "The Curious Case of Benjamin Button"
вторник, 6 януари 2009 г.
разни размисли
[19:10:15] e/\c каза: мислиш ли че аз съм от хората с такава съдба
Отговорът му в действителност няма значение за мен. Напълно достатъчно ми е хората, който обичам, да пазят частица от мен в сърцето и ума си. Тогава ще съм живяла пълноценно и истински.
И макар че светът няма да получи от мен лека против рака, а и не съм сигурна, че бих могла да допринеса някакси за световния мир, все пак животът ми не би бил напразен.
Силно се надявам това само, което оставя зад себе си да конпенсира консуматорските си нужди – а.к.а храната, водата, въздуха, който дишам и труда на хората от обслужващата сфера.
Аз не съм нещо повече или по-различно от всички останали милиарди хора на тази планета. Осъзнавам го. Колкото и да съм мила, хубава, умна, забавна, винаги ще има някой който е по- от мен, но и някой от който аз съм по-. Нямам проблем с това.
Не се стремя към велики дела. Една моя мисъл, един жест, една подарена усмивка.. Ако съм успяла да повлияя на някого с това – значи не просто съм съществувала и консумирала.