Look,

if you had one shot and one opportunity..

To seize everything you ever wanted..

in one moment..

Would you capture it..

or just let it slip?

eдна любов.. осъдена

[ Лили Иванова ft Митко Щерев - Осъдени души ]

"I slowly realize what u mean to me", и макар че "момиче като мен не може да бъде с момче като теб", "it doesn't matter", защото "слънце, може би съм твоята луна" ..

А "светът е за двама" и "ако ти си отидеш за миг - нито дъжд, нито сняг, нито слънце" ..
"So please stand, stand by me! "

"Baby, do u feel the same, do u understand? "

* * *

Let's syncronize lips ...

1 little girl vs. the big bad world

Днес случйно попаднах на едно мое съчинение от април 2004 година, посветено на Ангелите от Лим, и се изненадах колко много истини съдържа..

Децата - Бъдещето на България

През последните дни България изстрада много. Десет бългасрки деца загинаха на гранциата между Сърбия и Черна гора, а две са безследно изчезнали. Но защо именно децата?
Детето. Ако направим справка в речник, там ще пише: " Душевно чист и невинен човек" и това наистина е така. Та какво са видели те от живота? Аз също съм дете и се надявам, че този случай, колкото и трагичен да е той, да послужи за пример на българския народ, за да сме човечни и отговорни в отношенията помежду си, защото няма как да знаем какво ни е подготвил живота.
Завистта, лъжата, агресията - за съжаление напоследък се натъкваме само на това. А не съумяваме да оценим силата на приятелството, обичта, искреното разкаяние. Всеки заслужава да бъде обичан и да обича. Всеки трябва да има приятели и да е такъв. Всеки има право на втори шанс, защото аз вярвам ,че доброто все още ръководи света.Но не за дълго, ако не му помогнем!
Цяла България замръзна пред 10те ковчега с 10те вечно млади и невинни деца, трагично погубени от черните води на сръбската река Лим. През Великата седмица всички страдаха заедно със злочестите семейства, близки и приятели. Нищо не може да заличи драмата, която ни направи за няколко дни истински хора и българи - сплотени ,единни и човечни. Майките, на които съдбата бе отредила жестокият жребий, намериха сигурно рамо, на което да се облегнат, но не съществуват думи, които да са способни да ги утешат.
Мен ме заболя най-много от факта, че след няколко дни със отзвучаването на събитието всички сякаш погребаха случката дълбоко в сърцата си. Със споменът българите погребаха и сплотеността и единството. А не би трябвало..
Децата - те са цветята в света, който за съжаление става все по-жесток. Нима ние имаме някаква вина за това? С какво сме предизвикали ние всичко това? Задавам си въпроса, дали тези деца загинаха напразно? Не, не съвсем. Тази случка остави белег в съдбата ни и я промени. Аз разбрах, че трябава да използват всичките си умения, за да оцелея и да постигна нещо, докато имам тази възможност. И ще продължа напред, за да променя предпоставките, довели до толкова сълзи и болка.

Клетва [ by Щурците ]

Кълна се, никога да незабравям теб,с когото пет години всичко съм делил.

Кълна се, попадне ли в беда един от насда му подам ръка и в лош за мене час.

Кълна се, попадна ли в беда да не предавам, приятелските грешки да прощавам.

Кълна се във Дявола и в Бога да сторя аз за теб каквото мога!

Минаха повече от два месеца, а съзнанието ми още не може да свикне с мисълта, че на 15 септември няма да видя същите лица "послушно" седнали по изтърканите чинове. Някак нереално ми се струва, че минаха 5 години .. Имаше както и добри, така и лоши моменти, но съжалявам само за едно - че пътищата ни се разделиха. Изпращане, предбал, бал - и тази глава свършва, книгата наречена "ГПЗЕ" се затваря. .

А поуката? Научих доста за тези години и не само благодарение на неистовите усилия на най-добрите преподаватели и големите тежки книги. Защото ние - аз, ти, той, тя, вие и те - деюре [ както би казал Тенко ] пораснахме заедно. Независимо дали се дразнихме с Джак Изкормвача, играехме волейбол в малкия вечно миришещ салон или се мъчихме над поредната затапваща КР по немски; независимо дали в училище, в Котел, на Карандила, на пицария или в градската; въпреки симпатичните матури и безбройните болни реформи на МОН, together we made it. Einer fuer alle & all 4 one [!]

Има няколко типа хора. Но вие, приятели, съумяхме да превърнете всеки миг заедно в нещо специално, а от една Пепеляшка - да направите принцеса.

* посветено на 5 човека
без който живота ми нямаше да е същия..
без които аз нямаше да съм същата..
BFF

Заклех се!