music - Changed by Sylver
mood - crushed and burned

__________________________

Every minute that we refuse to love one another,
another dolly cries another tear.
And this particular dolly
looks me back from the mirror right now.

The story of life (or its tragedy,
depends) - girl meets boy.
(The girl gets stupid.)
The boy and the girl live (stupidly) ever after.
Happy End.

R u kidding me?!
Reality is almost always wrong,
but it’s just it - deal with it or take pills.
You'd rather imagine you can escape,
instead of actually try.
'Cause if you fail, then you've got nothing.
So you'll give up the chance of something real,
so that you can hold on to hope.
Thing is,
hope is for sissies.


And so,
I couldn’t help but wonder ..
What if Prince-Charming had never showed up?
Would Snowwhite have slept in that glass coffin forever?
Or would she have eventually woken up,
spit out the apple,
gotten a job,
a healthcare package
and a baby from her local sperm bank? …


But does it make a difference what I think?
I'm a jerk.
The only thing that matters is what you think.
The love,
that’s just how we match organs these days.
Does it worth it all?

A,B,C..

Искаме различни неща. Не го твърдя, но просто не съм в състояние да предложа доказателства в полза на противното. Мъжете искат да правят секс с една жена. После искат да правят секс с друга жена. А след това с трета. После искат да хапнат наденица и да поспят малко, а после искат да правят секс с четвърта жена, после с пета, докато умрат. Жените, от друга страна, искаме връзка (нали? ). Може и да не я получим или може да спим с много мъже, преди наистина да я получим, но в крайна сметка искаме именно това. Това е целта. Мъжете нямат цели. Поне не естествени. Затова си ги измислят, и ги разполагат в двата края на футболно игрище. А после изобретяват футбола. Или пък си избират противници, или се опитват да забогатеят, или започват войни, или пък измислят безброй други проклети тъпотии, за да компенсират факта, че нямат истински цели. Точка xD



Проблемът възниква, защото всъщност ..

получаваме еднакви неща!

'We All Want The Same Thing (acoustic)'.mp3

by Kevin Michael feat. Akil Dasan

П.с.

Болката е нещо, което си причиняваш сам.

Другите хора ти причиняват разни неща, да - удрят те или те намушкват с нож, или се опитват да ти счупят ръката ( а може би и дефакто я чупят), - но болката я създаваш самият ти !

______

А ти, добър човек ли си ?

Усмивката замръзна на лицето ми сякаш гледах Медуза.. Заляха ме толкова много чувства, че усетих как гърлото ми се сви, а с което и притока на въздух към дробовете ми рязко спря. ‘Какво, по дяволите?’

Съжаление, да.
Изпитвах съжаление към себе си. Съжаление към нея, към дадените за осиновяване бебчета и към Черна Гора след разгрома 4-1 за квалификациите, но най-вече изпитвах съжаление към себе си и.. това трябваше да спре. Погледът ми се размъти, мислите ми се лутаха като в лабиринт. Излязох на разходка. Тръгнах млад човек, достигнах средна възраст до Извора, а след около час вече бях готова за старчески дом. Усещах изтощението, разливащо във всяка моя вена, артерия и капиляр. Дъхът ми започна да се накъсва, когато тялото ми започна да регистрира изминалото време. Беше много, прекалено. Опитах се да дойда на себе си като видя забавната страна на нещата.
.
Не беше лесно, и не съм особено сигурна, че се справих както трябва, но това просто е нещо, което обичам да правя, когато нещата не вървят добре. Защото, замислих се, какво означава, че нещата не вървят добре? В сравнение с какво? Можете да кажете: в сравнение с това, как са вървели нещата преди няколко часа, или преди няколко години. Но не е там въпросът. Ако две коли се носят с голяма скорост към тухлена стена без спирачки, и едната кола се блъсне в стената мигове преди другата, не можете през тези няколко мига да кажете, че втората кола е много по-добре от първата. Нали?
Смъртта и нещастието дебнат зад гърба ни във всяка секунда от живота ни, опитвайки се да се докопат до нас. И не уцелват през по – голямата част от времето. Безброй изминати мили по автомагистралата, без задното колело да експлодира. Многобройни вируси, които се плъзгат през телата ни, без да ни заразят. Безброй пиана, които падат миг след като сме отминали. Или цял месец след това – няма значение.
Затова, освен ако не падаме на колене и не въздаваме благодарности всеки път, когато бедата ни отмине, е безсмислено да роптаем, когато ни връхлети. Нас или някой друг. Защото не я сравняваме с нищо.
И във всеки случай ние всички сме мъртви или никога не сме се раждали, и цялата работа всъщност е само сън.

Ето виждате ли, това наричам аз забавна страна. Защо ли тогава по бузите ми все още се стичаха сълзи?